Да изкушиш звяра

— Защо спря? — изхленчи Меринъс, притискайки се в него, когато притегли зърното на гърдата й в устата си, за да го вкуси бързо.

— Бавно и спокойно, Меринъс — изръмжа мъжът.

— Не — поклати глава тя. — Бързо и силно. О, Боже, Калън, ако не свърша скоро, ще умра.

Тя беше зашеметена, умоляваше, стягаше се около члена му, а нежните й сокове се плъзгаха по него. И той нямаше да издържи дълго. Шипът пулсираше, изискващ своето, пенисът му туптеше, претендиращ за действие, настояващ за силно страстно триене, което да го изпрати спираловидно към кулминационната точка.

— Не искам да ти причиня болка — Калън отново целуна гърдите й. — Знам, че си деликатна.

— Не, умирам — той усети как краката й се повдигат и обхващат хълбоците му. Контролът му се разпадна на хиляди парчета.

Меринъс изкрещя, когато започнаха тласъците. Бяха невероятно твърди и горещи, енергично проникващи в тялото й. Широкият му пенис я разтегна, забивайки се в плътта й, какъвто и да беше този малък палец на копринената му ерекция, той бе истинско мъчение за нея и щеше да я убие. Триеше се в стените на влагалището й, галеше нерви, за чието съществуване дори не бе подозирала, нарастваше срещу нея, пулсиращ, отделен от енергичната плът на ерекцията му.

Краката й се стегнаха около кръста на Кал, вкарвайки го по-дълбоко в себе си, докато се бореше да си поеме дъх. Беше толкова хубаво. Тестисите му се плеснаха в задните й части, долната част на корема му се потриваше в набъбналия й клитор. Меринъс почувства пламък във влагалището си, вътре в утробата си, сякаш я палеше, изгаряше я. Мускулите й се стегнаха още. Обичаше усещането на грубото дразнене на израстъка, който галеше вътрешните стени. Беше възбуждащо. О, Боже, това щеше да я убие от удоволствие, беше като силен гъдел. Да, точно така. Силен унищожителен гъдел, който стягаше мускулите й, изцеждаше силата й.