Беззвездна нощ

Ала отново си казах, че не мога да загърбя опасенията, които ме бяха накарали да си тръгна. Наистина, нищо не ми пречеше да се върна в Митрил Хол, ала същото можеха да сторят и злите ми събратя. Не се обвинявах за смъртта на Уолфгар — нямаше как да знам, че мрачните елфи подготвят нападение. Ала сега вече бях прозрял пъклените им намерения; разбрал бях, че жаждата за мъст гори все така силно в гърдите на Лолт. Ако мрачните се върнеха и завинаги угасяха огъня в скъпите сини очи, тогава Дризт До’Урден щеше да умре хилядократно.

Молих се през цялата нощ, ала отговор така и не последва. Накрая, както винаги, разбрах, че трябва да последвам избора, който сам бях направил, и да вярвам, че онова, което сърцето ми нашепва, е в хармония с волята на Миелики.

Оставих огъня, който бях запалил на входа на пещерата, да гори. Имах нужда да виждам светлината му, да черпя сили от нея, докато се спускам по стъпалата, които водеха към вътрешността на тунела. Имах нужда от пламъка му, когато отново прекрачих в мрака.