Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Бяха пътували два дни и една нощ. Пеш. Фреккойшерът на Аруула беше убит при експлозията.
Мълчаливо газиха през снежната и ледена пустош, катериха се по ледници и тесни била. Нощта прекараха под една скална издатина, плътно притиснати един към друг и завити в кожите.
Още отдалеч мъжете и жените воини на Зорбан ги видяха да се спускат към долината. Ликуването в лагера беше неописуемо…
Само Балоор не ликуваше. Мат видя шамана с кокалестото лице да стои пред палатката си. Със скръстени на гърдите ръце наблюдаваше оживлението пред колибата на бога.
Тлъстият Зорбан се клатушкаше, жестикулираше и басът му ръмжеше. Аруула се приближи. Междувременно беше в състояние да превежда прости изречения. Мат се удивляваше на интелигентността и способността на тази жена да разбира смисъла на нещата.
Тя посочи колибата на Говорещия с боговете.
— Балоор казва — тя посочи Мат, — Маддракс не бог. Тараците щели ядат него.
Матю горчиво се засмя. Проклетият негодник е искал да го прати в ада. И за малко да успее.
С двете си длани се удари по гърдите.
— Жив съм! Балоор е изпълнен със завист! Иска да бъде нещо повече от един говорещ с боговете. Иска да го почитат като бог! Затова ме предаде на Рраар!
Кимна към Аруула. И тя преведе. Мат беше сигурен, че е разбрала най-важното.
Сега Мат видя уплашени лица около себе си. И колкото по-дълго говореше Аруула, толкова по-мрачно ставаше лицето на Зорбан. Изглежда му предаваше в подробности събитията от последните четири дни. Вероятно и каква роля беше изиграл в тях собственият му син.
Накрая чорлавият вожд се обърна и махна с ръка на Балоор да дойде. Той гордо се приближи. Бледото му сбръчкано лице беше студено и недружелюбно. Спря на няколко крачки от Мат. От червените му очи бликна омраза, когато погледна русия мъж. Със съскане избълва няколко думи.
— Всичко лъжа, казва той — преведе Аруула, — а ти докаже, че бог си.
Мат бавно кимна. „Тя знае, че съм човек — помисли си той, — Зорбан и ордата му не знаят…“
Изведнъж доби чувството, че може би е по-изгодно нещата да си останат така.
— Ще отида в колибата си — каза той уморено. — Когато настъпи нощта, Маддракс ще докаже, че е бог.
Аруула преведе, Зорбан кимна, възбуденото шушукане се усили. Мат се оттегли в обиталището си.
Привечер Аруула дръпна кожената завеса на входа. Отпусна се до него. Седеше с кръстосани крака пред него. Погледът й беше сериозен.
Дали се страхуваше от предстоящия избор? Мат се изправи и я погледна въпросително, факторът на най-голямата несигурност беше тя самата. Пред нея се беше открил. Като човек, а не като бог.
— На моя страна ли ще си? — попита я тихо.
Тя се потупа по гърдите и го посочи. Тогава кръстоса пръстите на двете си ръце и разтърси сключените си ръце пред гърдите си.
Мат я улови за китките и й целуна ръцете.
— Благодаря. — Аруула се откъсна от него и се стрелна навън. И Мат вече знаеше, че в този загадъчен чужд свят е срещнал човек, на когото може да разчита.
След настъпването на мрака изпълзя от колибата си. Взе със себе си една сигнална граната и ракетния пистолет. Бавно тръгна нагоре по долината. Всички членове на ордата излязоха пред палатките си и го наблюдаваха. Също и раненият син на вожда беше изнесен навън.
Мат се изкатери над водопада. Горе разпростря ръце и ги протегна към небето.
— Да бъде светлина! — С тези думи метна сигналната граната срещу заледената скална стена. Зеленикава светкавица блесна над ледените формации и над водопада. В продължение на минута от стената струеше ярка светлина.
Малко преди да угасне, Мат вдигна сигналния пистолет.
— … и ако има някой, който да ме измъкне от този кошмар: Побързайте! — Искаше да изкрещи тези думи, но гърлото му беше като завързано, та от устните му излезе само шепот. Алена ивица се заби в нощното небе, описа широка парабола и накрая се пръсна на хиляди блестящи искри.
Мат си мислеше за „Кристъфър-Флойд“. Тъга и потиснатост обзеха сърцето му, когато отново се заспуска по долината. Сети се за своите другари. Ървин, Ханк и Джени. Къде ли са сега? И какво е станало с двамата учени — Дейв Макензи и Джейкъб Смайт?
Ако хората на Зорбан го приемат като пратеник на Вудан, щеше да ги потърси. Ако ли не, ще трябва да се опита да го направи сам.