Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Много и много повече са убедени, че е бил убит… но от кого? Сир Морган Хайтауър извършил деянието по заповед на лорд брат му, казват някои (а сир Морган са го видели да влиза и напуска личните покои на Върховния септон в онази нощ). Други сочат към лейди Патрис Хайтауър, девствената леля на лорд Мартин и предполагаема вещица (която наистина потърсила аудиенция с Негова висша святост на свечеряване, макар той да бил жив, когато напуснала). Архимайстерите на Цитаделата също били подозирани, макар че дали са използвали тъмните изкуства, наемен убиец или намазан с отрова свитък все още е предмет на спор (през цялата нощ са се разменяли послания между Цитаделата и Звездната септа). А има и други, които оневиняват всички тях и приписват смъртта на Върховния септон на друга личност — според мълвата чародейка, Вдовстващата кралица Висения Таргариен.
Истината вероятно никога няма да се научи… но бързата реакция на лорд Мартин, когато вестта стигнала до него в Хайтауър, е несъмнена. Той веднага пратил рицарите си да обезоръжат и арестуват Синовете на Воина, сред които бил и собственият му брат. Портите на града били отворени и знамената на Таргариен вдигнати по стените. Още преди да се видят крилете на Вхагар, хората на лорд Хайтауър вдигнали Най-набожните от леглата им и ги подкарали към Звездната септа на върха на копието, за да изберат нов Върховен септон.
Наложило се само едно гласуване. Почти единодушно мъдрите мъже и жени на Вярата се обърнали към някой си септон Патер. Деветдесетгодишен, сляп, прегърбен и едва кретащ, но изключително милозлив, новият Върховен септон едва не рухнал под тежестта на кристалната корона, когато я поставили на главата му… но когато Мегор Таргариен се появил пред него в Звездната септа, той с огромна радост го благословил като крал и помазал главата му със свещени мазила, въпреки че не помнел думите на благословията.
Кралица Висения скоро се върнала в Драконов камък с Вхагар, но крал Мегор останал в Староград за почти половин година, където провеждал дворцовия съвет и ръководел съдебни процеси. На пленените Мечове от ордена на Синовете на Воина бил даден избор. На тези, които отхвърлят клетвата си за вярност към ордена, щяло да им се позволи да отидат на Вала и да преживеят остатъка от живота си като братя на Нощния страж. Тези, които откажат, можели да умрат като мъченици за вярата си. Три четвърти от пленниците избрали да облекат черното. Останалите умрели. На седем от тях, прочути рицари и синове на лордове, била оказана честта крал Мегор лично да им отсече главите с Блекфайър. Останалите били осъдени да бъдат обезглавени от собствените им бивши братя по оръжие. От всички тях само един получил пълно кралско опрощение: сир Морган Хайтауър.
Новият Върховен септон официално разтурил и Синовете на Воина, и Бедните братя, като заповядал на останалите им членове да оставят оръжията си в името на боговете. Седемте не се нуждаели повече от воини, обявил Негова висша святост; оттук насетне Железният трон щял да закриля и брани Вярата. Крал Мегор дал на оцелелите членове на Войнстващата вяра срок до края на годината да предадат оръжията си и да се откажат от бунтовните си навици. След това за главите на онези, които останели непокорни, щяло да има награда: златен дракон за главата на всеки непокаял се Син на Воина, сребърен елен за „въшлясалия“ скалп на Беден брат.
Новият Върховен септон не се възпротивил, нито Най-набожните.
Докато пребивавал в Староград, кралят също така се помирил с първата си жена кралица Серайз, сестрата на неговия домакин лорд Хайтауър. Нейна милост се съгласила да приеме другите жени на краля, да се отнася с тях с уважение и почит и повече да не говори лошо против тях, а Мегор се заклел да възстанови на Серайз всички нейни права, приходи и привилегии, дължими ѝ като на негова законна съпруга и кралица. Голямо пиршество се вдигнало в Хайтауър, за да се отпразнува тяхното помирение; веселбите включвали дори събиране в брачното ложе и „втора консумация“, за да знаят всички, че това е истински и обичлив съюз.