Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Лойд се умисли.
— Обсъждал ли си това с твоя началник?
— Не, за Бога. Просто разсъждавам на глас. Слушай какво. Защо пък да не го направим?
— Ще предложа това на Ърни Бевин.
— А аз ще говоря с Джордж Маршал — рече Грег и отпи. — Водката е единственото, което руснаците правят като хората. Е, как е сестра ми?
— Чака второто ни дете.
— Каква е Дейзи като майка?
— Сигурно предполагаш, че е ужасна — отвърна през смях Лойд.
Грег сви рамене.
— Никога не съм я виждал като домакиня.
— Тя е търпелива, спокойна и организирана.
— И не е наела шест бавачки?
— Само една, за да може да излиза с мен вечер. Обикновено ходим на политически срещи.
— Охо, променила се е.
— Не напълно. Все още обича партита. Ами ти? Още ли не си женен? — Има едно момиче, Нели Фордъм. Намеренията ми са доста сериозни. Предполагам, знаеш, че имам кръщелник. — Да — отговори Лойд. Дейзи ми разказа всичко за него. Джорджи. Лойд изглеждаше леко смутен и Грег заключи, че той знае, че Джорджи всъщност му е син.
— Много съм привързан към него.
— Това е чудесно.
Към бара приближи един от членовете на руската делегация. Грег забеляза нещо познато у него. Мъжът беше на тридесетина години, хубав, въпреки войнишката подстрижка. Сините му очи гледаха малко заплашително. Кимна дружелюбно и Грег попита: — Срещали ли сме се преди? — Възможно е. Учих в Германия, в Берлинската мъжка гимназия. Грег поклати глава.
— А да сте идвали в Щатите?
— Не.
Лойд се обади:
— Това е Володя Пешков, за когото ти говорих.
Грег се представи и додаде:
— Може да имаме нещо общо. Баща ми, Лев Пешков, е емигрирал през четиринадесета година и е оставил тук бременната си приятелка, която после се е омъжила за брат му Григорий. Възможно ли е с Вас да сме полубратя?
Държанието на Володя се промени мигновено.
— Категорично не — отсече той. — Извинете ме.
Тръгна си от бара, без да купи питие.
— Малко внезапно — рече Грег.
— Така си е.
— Видя ми се шокиран.
— Сигурно заради нещо, което ти му каза.
III
„Не може да е вярно“, повтаряше си Володя.
Грег твърдеше, че Григорий се оженил за момиче, което вече било бременно от Лев. Ако това беше истина, то мъжът, когото Володя цял живот приемаше да свой баща, всъщност е негов чичо. Може би ставаше дума за някакво съвпадение. Или пък американецът просто искаше да го притесни.
Както и да е, Володя беше потресен.
Върна се у дома в обичайното време. Двамата със Зоя се издигаха бързо и получиха апартамент в луксозния правителствен блок, където живееха и родителите на Володя. Григорий и Катерина отидоха у сина си в часа за вечеря на Костя, както правеха почти всяка вечер. Катерина къпеше внука си, а после Григорий му пееше и му разказваше приказки. Костя беше на девет месеца и още не можеше да говори, но видимо харесваше приказките за приспиване. Цяла вечер Володя вършеше обичайните неща в някакъв унес. Опита да се държи нормално, обаче установи, че едва може да продума на родителите си. Не вярваше на казаното от Грег, ала и не преставаше да мисли за него. Когато Костя заспа и баба му и дядо му се приготвиха да се прибират, Григорий попита Володя:
— Какво, да нямам брадавица на носа?
— Не.
— Защо тогава ме зяпаш така цяла вечер?
Володя реши да каже истината.
— Запознах се с един човек. Грег Пешков, от американската делегация. Той мисли, че сме роднини. — Напълно е възможно — отвърна Григорий с небрежен тон, като че това беше дреболия. Но Володя видя как шията му се зачервява, което у него винаги беше признак на скрити страсти. — За последен път срещнах брат си през деветнадесета година. Оттогава нямам вести от него. — Бащата на Грег се казва Лев. И този Лев имал брат на име Григорий.
— Значи Грег е твой братовчед.
— Той каза, че ми е брат.
Григорий почервеня още повече и се умълча.
— Как е възможно? — намеси се Зоя.
Володя обясни:
— Според американския Пешков, Лев оставил в Ленинград бременната си приятелка, която се омъжила за брат му.
— Невероятно! — възкликна Григорий.
Володя погледна Катерина.
— Ти нищо не казваш, майко.
Настана продължителна тишина. Тя сама по себе си беше показателна. Какво толкова му мислеха, щом историята на Грег не беше истина? Някакво особено усещане за студ плъзна върху Володя.