Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
Светлосините очи на Кругава се бяха впили в него, пресметливо и замислено.
— Разбирам, сър. Очаквате смъртта на Сивите шлемове. Докато се вглеждате в тях и не виждате нищо друго освен душите, които скоро ще ви бъдат дарени, какво виждат те в очите на своя Щит-наковалня?
— Ще почета всички тях — отвърна Танакалаян.
— Нима?
— Разбира се. Аз съм Щит-наковалня…
— Ще прегърнете ли душата на всеки брат и сестра? Без присъди? С неопетнена любов към всеки от тях? А враговете ни, сър? И тях ли ще вземете в прегръдката си? Ще приемете ли, че страданието отрича границите и че болката не врязва бразда в пясъка?
Как можеше да й отговори? Щеше да усети лъжата. Танакалаян извърна очи.
— Аз съм Щит-наковалня на Сивите шлемове на перишите. Служа на Вълците на Зимата. Аз съм смъртната плът на войната, не мечът в ръката й. — Погледна я. — Да не би да напирам за трона ви, Смъртен меч? Затова ли е всичко?
Очите й се разшириха.
— Дадохте ми много за размисъл, Щит-наковалня. Сега ме оставете.
Щом тръгна обратно към лагера, той си пое дълбоко дъх и издиша с трепет. Кругава беше опасна, но пък той винаги го беше знаел. „Тя всъщност си мисли, че можем да спечелим. Е, предполагам, че това е ролята на Смъртния меч. Може да се заблуждава — несъмнено ще послужи добре на нашите братя и сестри, когато Вълците завият. Колкото до мен, не мога да съм толкова сляп, толкова упорито непреклонен пред истината.“
„Можем да уредим това помежду ни, Смъртен меч. Ще последвам волята ти да не избереш дестраянт. Защо да делим славата? Защо изобщо да размътваме нещата?“
Труден, мъчителен разговор, но го беше понесъл. „Да, вече се разбираме един друг.“
„Добре е.“
Смъртният меч остана още малко сама, загледана в сумрака, вдигащ се към небето на изток. След това се обърна, махна с ръка и един вестоносец бързо притича до нея.
— Извести Боен водач Гал, че желая да го посетя тази вечер, една камбана след вечеря.
Войникът отдаде чест и тръгна.
Тя отново огледа хоризонта на изток. Планините, обкръжили кралство Сафинанд, оформяха назъбена стена на север, но там, където се раждаше мрак, нямаше нищо освен гола плоска равнина. Пустинните земи.
Щеше да предложи на Гал да тръгнат в бърз марш веднага и да взимат продоволствието от сафинските търговци в движение. Беше наложително да се свържат с адюнктата колкото може по-скоро. Това бе въпросът, който искаше да обсъди с Гал. Имаше и други.
Чакаше я дълга и безсънна нощ.
Щом видя връщащата се в лагера кралица Абрастал, Бойният главатар на гилките се усмихна широко. Огнекоса, и още как. Пламъци бяха готови да изригнат от нея, от всяко място, което един мъж с въображение можеше да си въобрази, а той, разбира се, беше мъж с изключително въображение. Но такава жена като нея беше съвсем недостижима, уви.
Спултата беше излязла от шатрата зад него. Пристъпи тихо и застана до дясното му рамо. Присвитите й очи, толкова напомнящи за майка му, проследиха приближаващата се към тях жена.
— Беда — промълви тя. — Стой далече от нея, Спакс, поне тази нощ.
Усмивката му се разшири още повече.
— Боя се, че не мога да направя това, тигрице.
— Значи си глупак.
— Пази кожите топли — рече й той и тръгна към павилиона на кралицата. Войници от легиона Евъртайн го следяха с очи, докато крачеше покрай постовете им, и му напомниха за един млад лъв, който бе видял веднъж в лагера на друг клан. Беше пуснат на свобода из лагера и се шляеше покрай клетките, пълни с ловни кучета. Животните изпадаха в бяс, хвърляха се глупаво и до кръв срещу железните решетки. Винаги се беше възхищавал на онзи лъв, на съвършено равнодушната му наперена стъпка, на полюшващия му се език и на сърбежа, който непрекъснато го караше да спре точно пред клетките и да се почеше лениво с широка прозявка.
Нека очите им да го следят, нека да бляскат изпод шлемовете им. Знаеше колко им се иска на тези войници да се изпитат срещу Бялото лице на Баргаст. Срещу гилките, които не отстъпваха на никоя тежка пехота на света. Но шансът изобщо да го направят някога бе нищожен. Следващият нелош избор бе да се сражават редом с тях, а от такава надпревара гилките разбираха добре.
„Сега ще видим какво има да става. Всички ли тръгваме към битка и враг? Кой най-здраво ще устои? Евъртайн, Сивите шлемове, хундрилите или гилките? Ха!“ Стигна до вътрешния кордон и кимна, щом последният телохранител пред павилиона отстъпи встрани да го пропусне. Влезе в коридора с осветените отзад от фенери копринени стени. В дъното, пред последната завеса, бе застанал един от доверените й лейтенанти. Когато Спакс се приближи, лейтенантът поклати глава.