Мъглите на Авалон (Том 1)

— На нито една от двете — отвърна тя спокойно. — Гуидиън сам реши така. Беше му ясно, че трябва да добие известен опит в битките. Какво от това, че го обучават да стане друид — всички знаем, че е имало немалко друиди — воини. Сам реши да отиде на юг, в кралствата на саксонците — те са съюзници на върховния британски самодържец, а същевременно вероятността Гуидиън да попадне пред очите на Артур е много малка. Ти знаеш не по-зле от мен причините, поради които той не иска Артур да го види и разпознае. — След миг тя додаде: — Все пак, не мога да се закълна, че Моргоуз няма пръст в този избор. Когато изобщо е склонен да приеме нечий съвет, той обикновено се съветва с нея.

— Тъй ли? — Кевин повдигна вежди. — Да, сигурно е така. Та тя е единствената майка, която той познава. При това винаги е управлявала кралството на Лот не по-зле от който и да било мъж, и мисля, че управлява все така уверено, макар и с новия съпруг до себе си.

— Не знаех, че се е омъжила повторно — каза Ниниан. — Не мога да виждам така добре какво става из различните кралства, както Вивиан на времето.

— Да, на нея й помагаше Дарбата — каза Кевин, — а когато остаря, използваше виденията на девици, които също я притежаваха. Нима не си наследила ясновидството, Ниниан?

— Отчасти… съвсем малко — отвърна тя колебливо. — Нерядко ми изневерява… — и отново замълча, взирайки се в каменните плочи на пода. След време каза: — Струва ми се… че Авалон се отдалечава все повече от света на хората, господарю Мерлин. Кое време на годината е във външния свят?

— Десет дни минаха след пролетното равноденствие, Повелителко — отвърна Кевин.

Ниниан си пое дълбоко дъх.

— А пък ние го празнувахме едва преди седмица. Така е, както си мислех — двата свята се раздалечават непрекъснато. Засега разликата е не повече от няколко дни от всяка луна, но скоро ще бъдем толкова далеч от влиянието на слънцето и луната, както и земите на феите. Все по-трудно става призоваването на мъглите и излизането от този свят във външния.

— Знам — каза Кевин. — Как мислиш, защо съм дошъл тъкмо в периода между прилив и отлив? — Той се позасмя с кривата си усмивка и допълни: — Би трябвало да се радваш — няма да старееш така бързо като жените, които живеят във външния свят — ще останеш много по-млада.

— Не ме успокояваш кой знае колко — каза Ниниан и потръпна. — Тъй или иначе съдбите на обитателите на външния свят не ме вълнуват особено, освен…

— … съдбата на Гуидиън — довърши Кевин. — Така си и мислех. Но има още някой, чиято съдба би трябвало да те вълнува…

— Артур? Нека си седи в своя дворец — отвърна Ниниан. — Той се отрече от нас и Авалон няма вече никога да му се притече на помощ…

— Нямах предвид Артур — каза Кевин, — пък и той не търси помощ от Авалон, вече не. Но… — той се поколеба. — Научих от Древния народ, че в Уелс се е появил крал, и че той си има кралица.