Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
56. Претеглих и предадох им сребро шестстотин и петдесет таланта, и съдове сребърни — сто таланта, и злато — сто таланта, съдове златни — двайсет, съдове медни, от превъзходна мед, бляскави като злато — дванайсет.
57. И им казах: и вие сте свети пред Господа, и тия съдове са свети, както и златото и среброто, дадено по оброк на Господа, Бога на отците ни.
58. Бодърствувайте и ги пазете, докле ги предадете на старшите свещеници и левити и родоначалници израилски в Иерусалим, в ризницата при дома на нашия Бог.
59. Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете за Иерусалим и ги внесоха в храма Господен.
60. Като се дигнахме от река Теран в дванайсетия ден на първия месец, ние вървяхме за Иерусалим под мощната ръка на Господа над нас, и Той ни пазеше откато запътувахме от всеки неприятел, и стигнахме в Иерусалим.
61. Тука, след като се изминаха три дни, на четвъртия ден претегленото сребро и злато бе предадено в дома на нашия Господ на свещеник Мармота, син Уриев.
62. С него беше Елеазар, Финеесов син; с него бяха също Иосавдос, Иисусов син, и Моет, син Саванов, левити; предадоха всичко с брой и тегло; всичкото им тегло биде в същото време записано.
63. Тогава дошлите от плен принесоха жертви на Бога Израилев, дванайсет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета, дванайсет козела за спасение: всичко това — за жертва Господу;
64. и предадохме царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия, и те почетоха народа и храма Господен.
65. Когато се свърши това, дойдоха при мене началниците и казаха:
66. народът израилски и началници, и свещеници, и левити не са се отделили от другоплеменните народи на тая земя и от техните нечистотии, от народите хананейски, хетейски, ферезейски, иевусейски, моавски, египетски и идумейски;
67. защото стъпиха в съпружество с дъщерите им, както те, тъй и синовете им, та светото семе се смеси с другоплеменни народи на тая земя; главатарите им и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.
68. Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубех си космите на главата и брадата, и седях загрижен и печален.
69. И докле тъгувах поради това беззаконие, събраха се при мене всички, които бяха подбудени от словото на Господа, Бога Израилев, и аз седях печален до вечерната жертва.
70. Тогава станах от моя пост и с раздрани дрехи и раздрани свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:
71. Господи, срамувам се и смущавам се пред лицето Ти,
72. защото греховете ни стигнаха до над главите ни, и безумията ни стигнаха до небето;
73. още от времената на бащите ни и до днес ние сме в голям грях;
74. и за греховете наши и на бащите ни, ние с братята си, царете си и свещениците си бидохме хвърлени под меча на другоземни царе, на плен и грабеж с унижение доднес.
75. Но сега каква голяма милост ни стори Ти, Господи Боже, че си ни оставил корен и име на мястото, дето е Твоята светиня,
76. че си ни открил светило в дома на Господа, нашия Бог, че си ни дал прехрана през нашето робуване! И докле бяхме в робство, Господ, Бог наш, не ни забрави,
77. а ни постави в благоволение при персийските царе, за да ни дадат прехрана
78. и да прославят храма на нашия Господ, та да бъде въздигнат опустошеният Сион и нам дадена укрепа в Иудея и Иерусалим.
79. А сега какво да кажем, Господи, имайки всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез ръката на Твоите раби-пророци, думайки:
80. земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от гнусотиите на другоплеменниците в тая земя, и те са я напълнили с нечистотиите си.
81. Сега не давайте дъщерите си за синовете им, нито взимайте дъщерите им за синовете си,
82. и не искайте мир с тях през всичкото време, за да се укрепите и да вкусите благата на тая земя и да я оставите наследство на децата си довека.
83. Всичко, що ни се случва, бива поради злите наши работи и поради големите ни грехове. Ти, Господи, облекчи греховете ни
84. и ни даде такъв корен; ала ние изново почнахме да престъпяме Твоя закон, като се смесихме с нечистотиите на народите в тая земя.
85. Дали не си ни се разсърдил тъй, че да ни погубиш и да не оставиш ни корен, ни семе, ни име наше?
86. Ти си правдив, Господи Боже Израилев, защото ние останахме корен и доднес!
87. Но ето, ние сме сега пред Тебе с беззаконията си, а с тях не би трябвало да стоим пред Тебе.
88. Докле Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, прострян на земята пред храма, събра се при него от Иерусалим твърде много народ: мъже, жени и деца, и биде голям плач у народа.