Сблъсък
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Смъртоносен вирус плъзва из страната, света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи на разделянето им на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…
Внезапно се почувства напрегнат, питаше се какви ли неприятни изненади му предстоят.
— Третата точка от дневния ред гласи… — започна той и отново се изкашля. Микрофонът запищя, а по челото на младия мъж изби пот. Фран спокойно го наблюдаваше и му кимна да продължи.
— … Избиране на комитет от седем души за управляването на Свободната зона в Боулдър. Това означава…
— Господин председател? Господин председател!
Стю вдигна поглед от бележките си и сърцето му се сви от страх, придружен от лоши предчувствия. Гласът бе на Харолд Лодър. Младежът, издокаран с костюм и вратовръзка, с гладко сресана коса, стоеше по средата на централната пътека. Веднъж Глен бе казал, че е възможно опозицията да се обедини около Харолд. Но толкова скоро? Стю не можеше да повярва, че се е случило. За миг му хрумна да се престори, че не забелязва Харолд, но Ник и Глен го бяха предупредили в никакъв случай да не допуска хората да се усъмнят, че всичко е предварително уговорено. Дали не сгреши, когато си помисли, че Харолд се е променил? Е, сега имаше възможност да провери.
— Давам думата на Харолд Лодър.
Седящите в залата се извърнаха, за да огледат по-добре младежа.
— Предлагам членовете на временния организационен комитет да бъдат избрани в постоянния комитет in toto.
Харолд се върна на мястото си.
Настъпи тишина. В главата на Стю се мерна нелепата мисъл: „Тото? Тото? Не беше ли това името на кучето във «Вълшебникът от Оз»?“
След миг отново се разнесоха аплодисменти и викове:
— Подкрепяме предложението!
Стю удари поне шест пъти с чукчето по катедрата, за да въдвори ред.
„Майсторски ход — помисли си той. — Хората ще изберат нас, но ще запомнят Харолд. За разлика от нас, той отлично е разбрал какво става в душите и в умовете им. Проявил е гениалност.“ Тогава защо изпитва такава тревога? Да не би да ревнува? Добрите му намерения спрямо Харолд като че се бяха изпарили.
— Постъпи предложение — изрече той, без да обръща внимание на смущенията и на воя на микрофона — всички членове на временния организационен комитет да бъдат преизбрани в постоянния комитет на Свободната зона в Боулдър. Преди да пристъпим към обсъждането на предложението или към гласуване, длъжен съм да попитам дали някой от членовете на комитета има възражения или иска да се оттегли.
Мълчание.
— Много добре — продължи Стю. — Да пристъпим към обсъждането.
— Смятам, че не е необходимо — обади се Дик Елис. — Идеята е чудесна. Предлагам да гласуваме!
Думите му бяха посрещнати с аплодисменти и това бе достатъчно за Стю. Чарли Импенинг махаше с ръка да му дадат думата, но младият мъж се престори, че не го забелязва („Добър пример за селективно възприятие“ — би казал Глен по този повод) и продължи:
— Нека тези, които поддържат предложението на Харолд Лодър, да кажат „ДА“.
— Да! — извикаха всички и лястовичките отново полетяха във всички посоки.
— Кой е против?
Никой не беше против, дори Чарли Импенинг — поне не гласно. Стю премина към следващата точка от дневния ред, чувствайки се леко замаян, сякаш някой — по-точно Харолд Лодър — се бе промъкнал зад гърба му и го бе ударил по главата с ковашки чук.
— Хайде да слезем и да се пораздвижим, искаш ли? — някак уморено предложи Франи.
— Разбира се. — Стю слезе от велосипеда и тръгна редом с нея. — Добре ли си, Фран? Бебето ли те тормози?
— Не, просто съм уморена, един и петнайсет през нощта е, ако случайно не си забелязал.
— Да, късно е — съгласи се Стю и двамата продължиха мълчаливо пътя си. Събранието бе свършило преди час, повечето спорове бяха във връзка с издирването на майка Абигейл. Другите въпроси бяха решени сравнително бързо. Съдията Фарис съобщи откритието си, свързано с факта, защо в Боулдър има сравнително малко трупове. Според последните четири броя на местния ежедневник „Камера“, в града се носели слухове, че супергрипът е причинен от вирус, изпуснат от лабораторията за извършване на тестове на въздуха. Неколцината останали на крак лаборанти протестирали, че това е абсолютна безсмислица и че всеки, който се съмнява, може да се разходи из научния център, където ще открие единствено уреди, измерващи замърсяването на въздуха и посоката на вятъра. Въпреки това слуховете продължили, вероятно подхранвани от истерията в онези ужасни дни в края на юни. Центърът за изследване на въздуха бил или бомбардиран или опожарен, а повечето жители на Боулдър побързали да напуснат града.