Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Нека не казват, че представяме госпожа Ролан друга, каквато не е, непорочна в ателието на баща си, непорочна до леглото на стария си съпруг, непорочна до люлката на своето дете. В онзи час, когато никой не лъже, тя ще напише пред лицето на гилотината: „Винаги съм командвала чувствата си и никой по-малко от мен не познава сладострастието.“
И нека не отдават на студенината на жената заслугата за нейната почтеност. Не, времето, в което се развива действието, е време на омраза, зная това, но също и време на любов. Франция даваше пример: нещастна пленница, стояла дълго време затворена, беше освободена от оковите и беше върната свободата й. Като Мария Стюарт, излизаща от своя затвор, тя беше поискала да докосне с устни съзиданието, да обедини цялата природа в ръцете си, да я оплоди с дъха си, за да роди свободата на страната и независимостта на света.
Не, всички тези жени обичаха свято, всички тези мъже обичаха пламенно. Люсил и Камий Демулен, Дантон и неговата Луиз, госпожица Дьо Кералио и Робел, Софи и Кондорсе, Вернио и госпожица Кандей. Нямаше човек, дори и студеният и рязък Робеспиер, студен и рязък като ножа на гилотината, който да не усеща как сърцето му се разтапя от великата клада на любовта. Той се влюби в дъщерята на своя хазаин, на столаря Дюпре, с когото ще го видим да се запознава.
Любовта е най-голямата добродетел на сърцата — любовта на госпожа Талиен, любовта на госпожа Дьо Боарне, любовта на госпожа Дьо Жанли, всички онези любови, чийто утешителен полъх караше бледите лица на умиращите да разцъфват дори на ешафода?
Да, всички обичаха по онова блажено време. И вземете тук думата любов във всеки неин смисъл: едни обичаха мисълта, други обичаха материята; тези — родината, онези — човешкия род. От времето на Русо нататък нуждата да се обича беше нарастваща. Би могло да се каже, че трябваше да се бърза, за да бъде хваната всяка преминаваща любов. Би могло да се каже, че с приближаването до гроба, до бездната, до нищото, всяко сърце потрепваше от един непознат, страстен, поглъщащ полъх. Би могло да се каже, най-накрая, че всяка гръд черпеше дъха си от всеобщия огън и че този огън бяха всички любови, претопени в една-единствена любов!
Ето ни далеч от този старец и тази млада жена, пишещи на третия етаж на хотел „Британик“. Да се върнем при тях.
109.
Първите републиканци
На 20 февруари 1791 година Ролан бе изпратен от Лион в Париж като извънреден депутат: поръчението му беше да пледира за каузата на двайсет хиляди работници без хляб. Той беше от шест месеца в Париж, когато се случи онова ужасно събитие във Варен, имащо такова влияние върху съдбите на нашите герои и върху съдбата на Франция, че помислихме, че сме длъжни да му посветим почти цял том.
Обаче от завръщането на краля на 25 юни до деня, до който сме стигнали, 16 юли, бяха станали много неща.
Всички бяха викали: „Кралят бяга!“, всички бяха търчали след краля, всички го бяха връщали в Париж, а когато най-накрая кралят се завърна в Париж, в Тюйлери, никой не знаеше какво да прави с него!
Всеки притежаваше свое мнение, мненията се носеха от всички посоки, сякаш ветрове по време на буря. Нещастие за кораба, намиращ се в морето при подобна буря!
На 21 юни, денят на бягството на краля, корделиерите разпространиха техен афиш, подписан от Лежандр, онзи френски касапин, когото кралицата сочеше като съответстващ на английския касапин Харисън. Афишът носеше епиграф от следните стихове:
Стиховете бяха от Волтер. Те бяха зле римувани и лоши, но имаха заслугата да изразяват точно мислите на патриотите, чийто афиш украсяваха.
Този афиш заявяваше, че корделиерите са готови да убиват тираните, които биха се осмелили да нападнат територията на страната, да застрашат свободата и конституцията.
Колкото до Марат, който винаги вървеше сам и който привеждаше като довод за усамотението си поговорката, че орелът живее сам, а пуйките живеят в стадо, Марат предложи диктатор.
„Вземете — каза той — във вестника си един добър французин, един добър патриот. Вземете гражданина, който от започването на революцията се е оказал най-просветен, най-усърден, най-верен и най-безкористен. Вземете го, без повече да се бавите, или каузата на революцията е загубена!“
Което искаше да каже: „Вземете Марат.“
А пък Прюдом не предлагаше нито нов човек, нито ново правителство. Само се отвращаваше от старото в лицето на краля и потомците му. Да го чуем: