Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
33. синове на слугите Соломонови, синове Асапфиотови, синове Фарирови, синове Иилеви, синове Лозонови, синове Издаилови, синове Сафиеви,
34. синове Агиеви, синове Фахаретови, синове Савиеви, синове Саротови, синове Мисееви, синове Гасови, синове Адусови, синове Сувови, синове Аферови, синове Вародисови, синове Сафагови, синове Аломови:
35. всички служители при храма и синовете на Соломоновите слуги — триста седемдесет и двама.
36. Ето излезлите от Термелет и Фелерс: началник техен — Харааталан и Аалар, —
37. но те не можаха да покажат своите бащинии и родове, че са от Израил, — синове Даланови, синове Ваенанови, синове Некоданови — шестстотин петдесет и двама.
38. Имаше и свещеници, които вършеха свещена служба, но в описа не се намериха: синове Овдиеви, синове Аквосови, синове на Иаду, който бе женен за Авгия, дъщеря на Верзелия, та се наричаше с негово име.
39. И понеже родословната им записка, когато бе поискана, не се намери в описа, те бидоха отлъчени от свещенството.
40. И каза им Неемия и Атария, да не участвуват в светините, докле не се издигне свещеник, облечен с урим и тумим.
41. А всички израилтяни от дванайсет години и нагоре, освен слуги и слугини, бяха четирийсет и две хиляди триста и шейсет; техни слуги и слугини — седем хиляди триста четирийсет и седем; певци и псалмопевци — двеста четирийсет и пет.
42. Камили — четиристотин трийсет и пет, коне — седем хиляди трийсет и шест, мъски — двеста четирийсет и пет, впрегатен добитък — пет хиляди петстотин двайсет и пет.
43. Някои от родоначалниците, когато дойдоха при Божия храм в Иерусалим, дадоха оброк да въздигнат тоя дом на мястото му според силата си
44. и да внесат в храмовата съкровищница за градеж хиляда мнаси злато, пет хиляди мнаси сребро и сто свещенишки одежди.
45. И поселиха се свещениците и левитите и някои от народа в Иерусалим и областта му, а свещенопевците и вратарите и целият Израил — по своите селища.
46. А когато настана седмият месец, и синовете Израилеви бяха вече всички по владенията си, събраха се единодушно всички на открито място при първите порти на изток.
47. Тогава стана Иисус, син Иоседеков, и братята му, свещеници, и Зоровавел, син Салатиилев, и братята му, и съградиха жертвеник на Бога Израилев,
48. за да принасят върху него всесъжение, както е заповядано в книгата на Моисея, Божия човек.
49. Събраха се при тях и от други народи, каквито имаше по оная земя, и съградиха жертвеник на свое място, защото бяха във вражда с тях, и надделяваха им всички народи, каквито имаше в оная земя; и те принасяха своевременно жертви и всесъжения Господу, утрени и вечерни.
50. И празнуваха празник Шатри, както заповядва законът, принасяйки: всекидневни жертви, както трябваше,
51. и после — непрестанни приноси и жертви съботни, новомесечни и на всички свети празници.
52. И всички, които бяха обещали Богу оброк, от новолунието на седмия месец почнаха да принасят Богу жертви, макар храмът да не бе още съграден.
53. И даваха пари на каменоделци и дърводелци, и питие и храна, и кола на сидонци и тирци, за да привозват от Ливан кедрови дървета, като ги поставяха на салове в Иопийското пристанище, според заповедта, дадена тям от персийския цар Кира.
54. А на втората година, на втория месец, след пристигането при Божия храм в Иерусалим, Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и братята им, и свещеници и левити и всички, които бяха дошли от плен в Иерусалим,
55. туриха основа на Божия храм в новолунието на втория месец, втората година след пристигането им в Иудея и Иерусалим,
56. и поставиха двайсетгодишни левити за службите Господни. И застана Иисус, синовете му и братята му, и брат Кадмиил, и синовете Имадавунови, и синовете на Иода, син Илиадудов, със синове и братя, — всички левити, подбуждайки единодушно към службите в Господния дом. И строителите съградиха Господния храм.
57. И застанаха свещениците в одежди със свирала и с тръби, и левитите, синове Асафови, с кимвали, като възпяваха Господа и прославяха Го според устава на Давида, царя израилски,
58. и възгласяха в песни, прославяйки Господа, че Неговата благост и слава са вовеки над цял Израил.
59. И целият народ тръбеше и викаше с висок глас, прославяйки Господа, че домът Господен се е възстановил.
60. А по-старите свещеници, левити и родоначалници, които бяха видели предишния храм, дойдоха сега при градежа с плач и голям вик,
61. мнозина пък — с тръби и с радостни високи възклицания,
62. тъй че народът не чуваше тръбите поради вика на людете, макар събранието да тръбеше силно, та се чуваше надалеко.