Перлата на феникса
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Фентъзи Фактор
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Перлата на феникса». Краткое содержание книги:
— Не можете да ме държите в кафез! — възрази принцесата. — А и както виждаш, аз си намерих приятели и закрилници.
— Без съмнение. — Рианн скочи от еднорога и подигравателно, но грациозно се поклони на Алекс, Роло и Клаус. — Толкова ви благодаря, че сте опазили лудата ми сестра най-вече от самата нея.
Сетне се обърна към Лиянна:
— Татко ще се радва да те види, мила. — И след като задържа погледа си върху Алекс добави: — И ще е прелюбопитен да разбере откъде си намерил нашата Броня на Сребърната луна. Другите спокойно могат да си тръгват.
— Където е Алекс, там съм и аз — възрази Роло.
— Аз не тръгвам наникъде — настоя и Клаус, което предизвика изненадани погледи у другите.
Всъщност джуджето бе свършило своята работа, превеждайки ги през Планината! Защо би останало с тях?
— Ами можем да ви накараме да преосмислите позициите си… — Погледът на Рианн светна заплашително и кентаврите надигнаха копията си.
— Те са мой гости, братко — махна с ръка Лиянна и кентаврите свалиха оръжията.
Елфът се обърна учуден към сестра си и сложи ръка на сърцето си:
— Възхитен съм от вас, сестрице. Едва си идвате и вече провеждате преговори с дипломатическите гости от съюза на джуджетата трапери, морските разбойници и малолетните рицари — обирджии на елфически брони.
— Първо плавам по реки, а не морета и второ, аз не съм разбойник, а честен моряк — избухна Роло, сетне попита: — И, ъъ, как разбра, че се занимавам с пътувания по вода.
— Само моряците си слагат кърпи на главата — хладно отвърна Рианн, но в това време Алекс извика, не по-малко ядосан от приятеля си:
— Не съм откраднал нищо! — Момчето бе потръпнало от обидата на елфа — Архимагът Санарос ми даде бронята!
Рианн го погледна потресен:
— Дал я е на теб?! — Сетне вдигна очи и изрецитира любимата поговорка на Роло — Не се бъркай в делата на магьосниците, защото те са тайнствени и опасни хора.
После елфът килна червенокосата си (като на сестра му) глава и попита Клаус:
— А ти джудже? Кой си всъщност? Древният крал Митраир, върнал се да крачи по земята?
— Аз съм си джудже трапер, както каза — отговори Клаус. — И бих се върнал в Планината, но там в момента бушуват бури и не е здравословно. Затова с радост бих приел изненадващата покана на още по-изненадващата принцеса.
Рианн отметна глава и се засмя звънко:
— Ето някой с чувство за хумор. Е, джудже, а и вие — елфът се обърна към младежите, — храбри рицарю на архимага и, хъмм, честни моряко, добре сте дошли на гости на принц Рианн и принцеса Лиянна.
Сестра му изсумтя.
— Принцеса! Истинска принцеса и изобщо не ни каза! — повтаряше си Роло, сновейки напред-назад из широката стая хралупа, в която елфите ги бяха настанили.
Народът на Лиянна живееше в съюз с расата на кентаврите, като двата народа се бяха устроили в странни, изградени в самите гори градове, издигащи се на нива. На най-ниското ниво, в нещо средно между шатри и конюшни, живееха кентаврите, както и еднорозите — приказните коне на елфите, чиито чела бяха украсени от блестящ сребърен рог. Самите елфи живееха на по-горните нива, в изкуствено изградени хралупи, обзаведени като домове. Отделните дървета се свързваха с мостове от дърво и лиани и целият град създаваше усещане за простор и свежест.
Алекс, Роло и Клаус бяха настанени в широка хралупа, която можеше да побере поне още пет човека и след като се изкъпаха в специално предоставена за това уханна вода, се бяха събрали да чакат да стане неизвестно какво, неизвестно кога. Лиянна бе отишла с брат си при нейния баща, крал Арлеанн Трети и сега Алекс нещастно въздишаше по нея.
— … Непълнолетна и избягала от кралството си принцеса, искаш да кажеш — изсумтя джуджето. — Не бих казал, че има с какво толкова да се похвали човек.
— На колко ли е години? — позачуди се Роло. — Колко живеят елфите?
— Повече от хората, по-малко от джуджетата — лаконичен бе Клаус. — Макар с магия, нещата могат да се обърнат в една или друга посока. Съдейки по вида на Лиянна, тя да е на не повече от 30 години, вероятно по-малко. Което ще рече, че ако беше човек, възрастта й би отговаряла на, хмм, на тази, на която е Алекс.
Момчето се изправи:
— Значи ние сме на една възраст?
— Приблизително — уклончиво отговори джуджето.
— Няма да стане, Алекс — обади се Роло.
— Кое? — Не разбра момчето в първия момент, след това схвана и се наежи. — Теб пък какво ти влиза в работата? Все пак тя целуна мен.