Емперо

— Не можем ли да координираме корабите си така, че да пристигнат едновременно?

— И да им предоставим прекалено много мишени, за да ги унищожат наведнъж? — Хурнен поклати глава. — Не. Плитчините на Потока не са достатъчно големи, за да поберат повече от един, максимум два кораба, а и дори корабите да тръгнат едновременно от Средоточие, може да не пристигнат едновременно. Това не е точна наука.

При тези думи Грейланд погледна към Марс. Марс знаеше защо го прави, това бе малък личен момент между двамата, но никой от тях не обели и дума.

— Значи оставяме Край на Нахамапитин — каза тя на Хурнен.

— Не, госпожо — заяви отсечено Хурнен. — Но пък и не искаме да замесваме хората и корабите си в план, който ще ги изложи на ненужно големи загуби.

— Не желаете хората ви да умрат.

— Не и ако можем да го избегнем, госпожо.

— Можете ли да го избегнете?

— Работим по въпроса.

— Може би ние можем да ви помогнем — каза Грейланд.

При тези думи Марс забеляза нещо, което емперо му бе казала, че очаква: чифт търпеливи, развеселени и може би мъничко снизходителни усмивки на лицата на военачалниците си. Хурнен и Брен за момент бяха престанали да виждат в нея Грейланд и вместо това виждаха Кардения.

— Винаги сме открити за предложения, Ваше величество — каза Хурнен.

Грейланд се обърна към Марс.

— Кажи им.

— Точно след опита за преврат споменах на емперо, че може би съм намерил начин да се промъкнем на Край — съобщи Марс на военачалниците.

— Какво? — попита объркано генерал Брен.

— Докато струите на Потока се разпадат, възникват някои нови. Временни струи, дължащи се на феномен, който аз и покойната ми колежка Хатиде Ройнолд нарекохме „мимолетност“. Тези нови струи просъществуват между няколко минути и няколко години. Прогнозните ми модели сочат, че един мимолетен поток ще се отвори към Край.

— „Прогнозните ви модели“?

— Да. Когато го споменах за първи път на емперо, току-що бях моделирал данните и вярата ми в тях не бе особено висока. Оттогава работя върху това. Сега съм по-уверен.

— Колко по-уверен?

— Достатъчно, че сам да вкарам кораб вътре.

— Лорд Марс бе този, който откри появилата се струя на Потока към Даласисла — намеси се Грейланд. — Оттогава насам той е предвидил и други нови струи, чието съществуване е потвърдено от местните учени. Щом той е убеден в някое предсказание, ние му вярваме.

По лицето на адмирал Хурнен пробяга за миг някакво изражение, което бързо изчезна, но въпреки това Марс го забеляза. Знаеше, че то означава: „Разбира се, че вярваш на предсказанията му, нали го чукаш?“. Той погледна към Грейланд и видя, че тя също го е забелязала и това не ѝ харесва, макар да разбираше, че е напълно оправдано.