Опасно хоби

— Как ти се струва?

— Няма нужда, остави — махна Вадим.

Бай поклати глава и си наля малко. Вдигна чашата и намигна:

— Наздраве! — После тикна буркана с маслините към госта.

Пи на екс, глътна черна маслина с костилката и рече:

— За всеки случай се обадих на дядото, всичко става, обясних му, че утре рано ще му занеса парите, както се уговорихме с теб… А той се запъна — Бай пренебрежително се засмя — и близо пет минути само сумтя, докато слушаше моите приказки и оправдания. Накрая се съгласи. Както сам разбираш, при нас нещата са ажур.

А, щях да забравя: той каза, по-точно нареди, при него всичко е в заповедна форма, нареди оттук да се отбиеш при него. Беше категоричен. Изглежда, заради ония ваши работи. Но тонът му, да беше чул! Уж е бил винаги интелигентен човек, относително де… — Бай погледна многозначително Вадим, — а изведнъж заговори като докер на гарата… То си е твоя работа, разбира се, но аз на твое място все пак щях да се отбия, защо да влошаваме отношенията, нали?

— Ще помисля — обеща Вадим мрачно и посегна към бутилката. — А къде е онова средство срещу катаджиите?

— А, да. — Бай се сепна. Бръкна в писалището и извади найлоново пакетче с някакво кафяво коренче. Помириса го и му го подаде.

— Вземай всичкото. Като видиш катаджии, слагаш в уста и смучеш. За камуфлаж можеш да захапеш и незапалена цигара. Никой уред няма да покаже алкохол. Стига да не почнеш да прегръщаш мильото!

— Давай. — Вадим също помириса коренчето, ухаещо силно и приятно, и го сложи в джоба си.

— Все пак не карай много бързо — добави загрижено Бай, като видя как гостът му хвана решително бутилката. — Всичко става!

— Не се бой за мен — успокои го Вадим. — Ти само се погрижи утре за „лимона“ на стареца. А пък аз ще му дам днес разписката, да опустее дано…

— Нямаш проблеми! Не се тревожи, както знаеш, моята дума е твърда… Значи заминаваш? За дълго ли?

— Ами, дреболия, максимум за две седмици. В Будапеща. Вече май не се брои за чужбина.

— Виж ти! — сети се Бай. — Излиза, че пак по ония въпроси? За лаковете и боите, нали? За ония милиарди?

— Какво странно има? Нали трябва най-сетне да се заема с бизнеса си! Стига съм тичал като куриер на стареца — пошегува се уж предизвикателно Вадим, като гледаше без усмивка потното кръгло лице на Виталий Александрович.

— Чрез министерството ли заминаваш?

— Аха. Както се казва, с твоя помощ. Благодаря, господарю!

— Вадим, я стига! — удиви се Бай. — Да не съм ти направил мръсно, какво ти е? Не ти ли издействах аз кредита? Или след моите обаждания Кисота не е направила нещо както трябва? Учуден съм от тона ти, и то искрено!

— Извинявай, просто настроението ми… Пък и нали виждаш, старецът ми създава достатъчно… — Вадим махна с ръка и с целия си вид показа, че наистина е прекалил.