Смрък [bg]

— В качеството ви на полицай, Ваше благородие, юрисдикцията ви обхваща ли графствата?

Още едно мехурче във водата, отбеляза си въдичарят в главата на Ваймс.

— Не, мадам, моят периметър е Анкх-Морпорк и част от околностите му. По принцип обаче полицаят си носи юрисдикцията със себе си, ако се е впуснал по гореща следа на престъпление, извършено в неговата територия. Но, разбира се, Анкх-Морпорк е далеч оттук и се съмнявам, че мога да тичам толкова дълго.

Това изтръгна смях от масата като цяло и тънкоуста усмивка от госпожа командиршата.

Дръпни кордата, дръпни кордата…

— При все това — додаде Ваймс, — ако стана свидетел на подсъдно деяние тук и сега, имам правомощия да направя арест. Нещо като граждански арест, но един вид по-професионален. След което ще трябва да предам заподозрения на местната полиция или на друг подходящ орган, както намеря за добре.

Свещеникът в периферното полезрение на Ваймс се беше заслушал с интерес в разговора и сега се наведе напред, изненадан:

— Както намерите за добре ли, Ваше благородие?

— Моето благородие няма общо с тая работа, сър. Като заклет член на анкх-морпоркската Градска стража имам служебно задължение да осигуря безопасността на заподозрения. В идеалния случай ще търся дранголник. В града това е вече отживелица, но доколкото разбрах, в повечето селски райони още се намират такива, макар и само за да приютяват пияници и избягали прасета.

Сред избухналия смях госпожица О’Майна се обади:

— Ние наистина имаме селски стражар, Ваше благородие, и той държи свинете в дранголника долу до стария мост!

Тя загледа оживено Ваймс. Неговото изражение обаче беше каменно.

— Той изобщо вкарва ли хора там? Има ли пълномощно? Има ли значка? — запита.

— Е, вкарва чат-пат по някой пияница, за да изтрезнее, пък и казва, че прасетата не възразявали, но нямам представа какво ще да е това пълномощно.

Отново се разнесе смях, но бързо затихна, спаружен под неумолимата твърдост на Ваймс.

— За мен той не е полицай и докато не се убедя, че действа в рамките на закона, по моите стандарти не се категоризира като полицай, а като уличен чистач с лек деспотичен уклон. От известна полза, но не и полицай.

— По вашите стандарти ли, Ваше благородие? — обади се свещеникът.

— Да, сър, по моите стандарти. Това е моето решение. Моята отговорност. Моят опит. Моят задник, ако нещата се объркат.

— Но, Ваше благородие, както казахте, вашата юрисдикция не е тук — вежливо напомни госпожа командиршата.

Ваймс усещаше смущението на съпруга й, което определено нямаше нищо общо с храната. Мъжът желаеше с цялата си душа да не бъде тук. Странно как хората все искат да си говорят с полицаите за престъпления и никога не осъзнават какви странни сигналчета предават техните скрупули. Той се обърна към жена му и отговори с усмивка: