![Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/8/dar-za-buryata-bg-download.jpg)
Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
— Вие я познавате най-добре от всички. Мислите ли, че майка ви е способна да се самоубие?
— Да се самоубие? Не, разбира се, никога не би го направила, тя е католичка. Да не мислите, че…? Мама е умряла от кръвоизлив. Вчера, когато говорихме по телефона, ми каза, че я боли стомахът, беше взела няколко антиацида и болкоуспокояващи и се канеше да си прави чай от лайка. Предложих ѝ да дойда след работа да я видя. От една година живея в Памплона с Луис — каза тя и махна към младежа. — Идваме почти всяка събота и оставаме тук да преспим. Но тя ме успокои и ми каза, че било само леко стомашно неразположение и нямало нужда да идвам. Снощи, преди да си легна, пак ѝ позвъних; каза, че пиела лайка и се чувствала много по-добре.
— Елена, лекарят откри в повърнатата кръв огромен брой дребни частици от орехови черупки. Количеството им е толкова голямо, че не е възможно да ги е погълнала случайно; според него поглъщането им и най-вече повръщането им е причинило кръвоизлива.
— Изключено — възкликна младата жена. — Майка ми мразеше орехите, само при вида им обезумяваше от страх. В тази къща орехи никога не влизаха, уверявам ви, аз ѝ пазарувах. По-скоро би умряла, отколкото да докосне орех. — Амая я погледна с недоверие. — Веднъж, когато бях малка, една жена ми подари шепа орехи на улицата. Като се прибрах вкъщи, майка ми реагира така, сякаш носех отрова в ръцете си, и ме накара да ги изхвърля навън. После прерови всичките ми вещи, за да се увери, че не съм скрила някой орех, изкъпа ме от главата до петите и изгори дрехите ми, докато аз се съсипвах от плач, защото не разбирах какво ѝ става. После ме накара да се закълна, че никога, ама никога няма да приемам орехи от когото и да било. Отказах се да внасям орехи в тази къща, повярвайте ми, макар че, в интерес на истината, през следващите години същата жена направи още два-три опита да ми ги връчи. Така че или е грешка, или е случайност, майка ми при никакви обстоятелства не би сложила орех в устата си.
Доктор Сан Мартин поклати глава няколко пъти, преди да се обърне към съдия Маркина.
— Този вид самоубийства са винаги шокиращи, неведнъж съм ги наблюдавал, но най-вече при затворници. Спомняте ли си Киралте, онзи, дето беше пил отрова за мишки? Виждал съм самоубийци, погълнали стрити стъкла, амоняк, метални стружки… В този смисъл прави впечатление леката смърт на доктор Берасатеги.
— Докторе, съществува ли някаква вероятност да е погълнала черупките случайно, например смесени с друга храна? — запита Ириарте.
— Трудно, но не и невъзможно… Докато не прегледам съдържанието на стомаха, не мога да отговоря на този въпрос, но количеството, което виждам в повърнатата кръв, ме кара да се съмнявам. — Той се сбогува със съдията и тръгна към колата си. — Ще дойдете ли на аутопсията, госпожо инспектор?
— Аз ще дойда — обади се Ириарте. — Жертвата е била приятелка на семейството на инспекторката.
Доктор Сан Мартин измърмори някакво съболезнование и се качи в колата. Амая се завтече след него, почука по прозореца с кокалчетата на пръстите си и се наведе, за да му каже:
— Докторе, по повод случая с малката Еспарса установихме броя на кърмачетата, починали от синдром на внезапна детска смърт в долината през последните години. Направи ни впечатление, че поне в два от случаите от Института по съдебна медицина са препоръчали на социалните служби да проведат разследване.
— За колко години назад става дума?
— Пет горе-долу.
— Тогава Институтът имаше и втори началник, доктор Майте Ернàндес, сигурен съм, че тя се е занимавала с тях. По правило винаги когато е възможно, избягвам да правя аутопсии на толкова малки деца. — Амая си спомни покрусата му пред трупа на малката Еспарса, забеляза също, че гледа настрани, докато говореше, сякаш се срамуваше от факта, че изпитва подобно естествено отвращение, но това пък веднага го издигна в очите ѝ. Сан Мартин беше отличен специалист и съчетаваше работата си с обучението на студенти, което несъмнено беше неговата най-голяма слабост. — Доктор Ернандес успя да спечели мястото на завеждащ в Обществения университет на Страната на баските. Щом отида в кабинета си, веднага ще ѝ се обадя. Едва ли ще има нещо против да разговаря с вас, винаги е била много отзивчива.