Проклятието на инките [bg]

Локомотивът пуфтеше бавно напред и се спус­каше през гори и високи гранитни скали към река Урубамба. Във вагон-ресторанта искрящите сре­бърни прибори леко се изместиха върху бялата покривка, когато влакът направи поредния завой. Все още валеше силно и видимостта бе намаляла само до няколко десетки метра. Образувалите се от конденза капки бавно се стичаха по стъклото на прозореца.

Хелена беше наметнала суха кърпа на раменете си и пиеше втора чаша чай с кока. Когато с Чад се върнаха във влака, персоналът и останалите пътни­ци проявиха доста голям интерес към тях. Екскур­зията на двете в проливния дъжд им даваше повод да задават въпроси - последното, което желаеше Хелена. След видението с Уилсън в бараката тя ис­каше само да седи тихо и да размишлява какво се бе случило и защо. За да обезкуражи желаещите да говорят с нея, тя си сложи слушалките, но не пусна музика.

Чад се върна от тоалетната преоблечена в анцуг и туристическо яке. Беше станала вир вода от дъжда и щръкналата ѝ коса беше още влажна. Тя седна на мястото си точно когато Пабло се канеше да захапе един шоколадов еклер.

- Не бива да ядеш това - каза Чад.

Пабло погледна еклера, после нея.

- Защо?

Хелена неволно се заслуша.

Чад посочи шоколадовия сладкиш.

- Когато погледнеш еклера, виждаш удоволст­вие. А аз виждам болка. - Тя кимна. - Това са около триста калории, предимно захар, без хранителна стойност. Ще трябва да тренираш енергично трийсет минути, за да ги изгориш. - Тя отвори раницата си и извади голяма консерва риба тон в изворна вода. - А това е протеин. - Чад отвори консервата и от нея лъхна миризмата на риба. - Ако нещо е вкусно, като цяло е вредно. Не е зле да го запомниш.

Пабло поднесе еклера към устата си и отхапа го­лямо парче.

- Обичам еклери - каза той с пълна уста. - Люби­ми са ми.

Хелена беше доволна, че е видяла отново ли­цето на Уилсън. Неволно се усмихна, когато си го спомни от видението си, седнал пред буйния огън по долни гащи, метнал мокрите си дрехи на гре­дите на тавана. Ама че интересна гледка предста­вляваше. Целият епизод бе продължил двайсетина секунди, поне според преценката ѝ. Разговорът, който Уилсън водеше с хилавия мъж, изглеждаше разгорещен, ако се съди по изражението и жестикулирането му. За съжаление не можеше да чуе какво си казват. Хелена определено бе виждала някъде хилавия мъж и беше само въпрос на време да си спомни къде.