Черната кутия [bg]

- Явно се е задълбочил в проучванията на място.

- Или поне така твърди... Познавате ли го?

- Доста бегло. Но съм чел книгата му - изтъкнах с известна гордост. - Той е специалист по нововъзникващи пазари. Най-добрият!

Точно под нас е лагерът на протестиращите. Щурат се между палатките като замаяни фредфлинтстоуновци, които внезапно са разбрали, че каменната ера е приключила, динозаврите са откарани в музеите, а стабилните доскоро кремъчни чекове вече не се приемат никъде. Слънцето се е впило в небето като кърлеж, изсмуквайки цветовете му. Но зад дебелото стъкло е прохладно.

- Да, интересен мъж - кимва с досада тя. - Явно способен. Говорили сме си... Аз също го ценя. Но се боя, че е превъртял.

- Какво?!

- Докладваха ми, че консултира стачния комитет. В резултат на което исканията им еволюираха в твърде странна посока. Ако зависеше от мен, бих му била шута, независимо от респекта към особата му. Но някои фактори - пръстът й се стрелва нагоре по-скоро презрително, отколкото иронично - не искат да се стига до скандал.

Разбирате ли? Моят съвет е: отведете го, колкото се може по-скоро оттук!

„Беда, беда!!!“, мигат сигналните лампички в мозъка ми. Чувствам се като глупак, от когото са крили всичко до последния момент. Прашкова ме изучава със садистично любопитство.

- Как да стигна дотам? - цялата ми невъзмутимост се е изпарила.

- Аз ще ви закарам. Вдругиден имам среща със стачния комитет. Харесва ли ви апартаментът?

- Моля? - не включвам веднага.

- Добре ли сте настанен?

- Няма проблем - трепвам.

- Ако помощникът ви прави въртели, само ми кажете.

- Нямам нужда от него.

- Полага ви се - свива рамене тя.