Великата криминална революция [bg]

Имам един познат — бивш хулиган от Казан, Серьожка Шашурин. За него веднъж имаше предаване по телевизията.

Та този Серьожа и негови приятели купили със собствени пари един бензиновоз с нафта. Бензиновозът не бил пропуснат, задържали го още на Можайка. Тогава те пресипали нафтата във варели, натоварили ги в багажниците на колите си и ги докарали в Белия дом. Там с бой, с помощта на казаците вкарали нафтата през кордона — а нататък вече народът сам я довлякъл до самия дом.

На следващия ден в Белия дом отново очаквали Серьожа, обещал да им докара камион с продукти, но не се появил.

Сутринта в неделя, на 26 септември, го арестували.

Средствата за информация лъжат, че в Белия дом раздават оръжие на болни хора, които не могат да се контролират.

Лъжа е.

Лъжат също, че служителките от апарата били станали заложници в Дома. Били получили заповед да не напускат работното място.

Лъжа е. Разговарях с тези жени. Те са много по-умни и благородни от еднополовите им телевизионни и вестникарски репортерки, които разпространяват тези сплетни. За мъжете пък да не говорим — та мъже ли са това?

Не, обсадените трудно ще бъдат сломени.

До Руцкой са двамата му братя. Не се отделят от него. И походните им легла са до неговото.

Вечерта в понеделник дойдох пред Дома. Нещо се е променило. А-ха! Дадена е заповед да се пускат всички да излизат, но никой да не влиза. Нито сътрудници, нито роднини, нито журналисти, нито депутати. Онези депутати, които са си отишли да нощуват в къщи (така правеха мнозина до този ден), утре няма да могат да влязат в Белия дом. След това пресата ще обяви, че ето на, най-разумните са си отишли от Белия дом…

Върнах се вкъщи и включих телевизора. Говорителят: „Правителството обмисля вариант как да бъде спрян достъпът до Дома на съветите…“

Я гледай! Правителството едва го обмисля, а там, пред Белия дом, вече са го обмислили!

Никога не ни е вървяло с вождовете. Кой ли само не е бил на Олимпа на властта: и фанатици, и тирани, и любители на гопак, и колекционери на чуждестранни марки, и кумири на западната публика…

Но такива като сега още не е имало.

И така — плътен блокаден обръч. Войници със стоманени щитове. Бодлива тел по целия периметър. Концлагер. Само още наблюдателна кула и часови с кучета няма.

Сряда, 29 септември. Разговарях по телефона с Йосиф Кобзон.

— Казват, че си бил в Белия дом?

— Бях.

— Как влезе? Я кажи.

Той разказа как е станало.

Йосиф се обърнал към свой приятел, голям началник. Онзи казал: „Ще се опитам да направя нещо. Ще ти позвъня утре сутринта“. Сутринта му звъни: „Ще изпълниш ли едно поръчение?“ — „Да“. С една дума, Йосиф отишъл като парламентьор — да предлага на защитниците на Белия дом условията на противниковата страна. Преди това позвънил на Люда, жената на Руцкой. „Какво да предам на мъжа ти?“ — „Ох, Йосиф, може ли да дойда с тебе?“ Йосиф звъни на Панкратов, главния милиционер на Москва: „Може ли и жена му да дойде?“.