Пайнс (Живи или мъртви) [bg]

— Да? — каза тя.

Тези очи.

Нямаше как да ги сбърка.

— Кейт?

— Да?

— Хюсън?

— Това беше моминското ми име.

— Боже мой.

— Извинете… познаваме ли се?

Итън не можеше да откъсне поглед от нея.

— Аз съм — каза той. — Итън. Дойдох да те търся, Кейт.

— Мисля, че ме бъркате с някоя друга.

— Бих те познал навсякъде. И на всяка възраст.

Тя погледна през рамо.

— Всичко е наред, Чарлз. След малко идвам.

Кейт отвори вратата и стъпи на изтривалката. Беше облечена в кремави панталони и избеляла синя блуза без ръкави.

Носеше годежен пръстен.

Миришеше като Кейт.

Но беше стара.

— Какво става? — попита Итън.

Тя го хвана за ръка и го поведе към люлката в края на верандата.

Седнаха.

Къщата й се намираше на малко възвишение с изглед към долината и градчето. Всички околни къщи вече светеха и на небето се бяха появили три звезди.

Откъм един храст се чу щурец или запис на щурец.

— Кейт…

Тя постави ръка върху крака му, стисна леко и се наведе към него.

— Наблюдават ни.

— Кой?

— Шшш. — Със съвсем леко движение на пръста посочи към тавана и прошепна: — И ни слушат.

— Какво е станало с теб? — попита Итън.

— Още съм красива, не мислиш ли? — Саркастичният, хаплив тон си беше типичен за Кейт. Тя се загледа за известно време в скута си и когато вдигна глава, очите й блестяха от напиращите сълзи. — Когато вечер заставам пред огледалото и се реша, още си мисля за ръцете ти по тялото ми. Нещата не са такива, каквито бяха навремето.

— На колко си години, Кейт?

— Вече не знам. Трудно е да ги следя.

— Дойдох да те търся преди четири дни. Изгубиха контакт с теб и Евънс и ме пратиха да те намеря. Евънс е мъртъв. — Новината като че ли изобщо не й подейства. — Защо бяхте дошли с Бил?

Тя само поклати глава.

— Какво става тук, Кейт?

— Не зная.

— Но ти живееш тук.

— Да.

— Откога?

— От години.

— Това е невъзможно. — Итън стана. В главата му беше пълна каша.

— Нямам отговори за теб, Итън.

— Трябва ми телефон, кола, пистолет, ако имаш…

— Не мога, Итън. — Тя също се изправи. — Трябва да си вървиш.

— Кейт…

— Веднага.

Той хвана ръцете й.

— Била си ти, когато изгубих съзнание снощи на улицата. — Загледа се в лицето й. Имаше бръчки по челото и при очите, но въпреки това си оставаше прекрасно. — Знаеш ли какво се е случило с мен?

— Престани. — Тя се опита да се освободи.

— Загазил съм — каза той.

— Знам.

— Кажи ми какво…

— Итън, сега излагаш моя живот на риск. Както и живота на Харолд.