Скитникът между звездите
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скитникът между звездите». Краткое содержание книги:
Веднага след публикуването на романа критиката обвинява автора, че вярвал в мистичната теория за «пренасянето на душата», че едва ли не е написал съчинение за спиритизма. Най-добре от нападките се защитава самият Джек Лондон, който в писмо до свой приятел пише: «Обърнете внимание също на шегата, която аз изиграх на философията, показвайки превъзходството на силата на ума над материята и по този начин направих роман, приемлив за привържениците на „християнската наука“, на „новото мислене“ и за милионоте хора в Съединените щати, които днес се интересуват от подобни теории. Разбира се това придава на книгата своеобразен вкус… Ключът към цялата книга е: духът тържествува!»“
Да, наистина, страшно лесно е да убиеш човек.
Ние вдигнахме рапирите за поздрав към приятелите му и щяхме вече да си тръгнем, когато Феликс Паскини ме задържа.
— Извине — казах аз — Нека го оставим за утре.
— Трябва само да се дръпнем малко настрана — настоя той — където тревата е още суха.
— Нека тоагава аз да я намокря зарад вас, Сент Мор — замоли ми се Лафрант, петимен и той да види сметката на един италианец.
Аз поклатих глава.
— Паскини е мой — отговорих — Той ще бъде първи утре.
— Нима има и други? — попита Лафран.
— Вижте какво ще ли каже дьо Гонкур — усмихнах се аз — Струва ми се, че той вече претендира да бъде трети.
При тези думи Гонкур с притеснение изрази мълчаливо съгласие. Ланфран го погледна въпросително и дьо Гонкур кимна.
— А след него не се съмнявам идва петлето… — продължих аз.
И още не бях довършил, когато червенокосия дьо Вилардуен се приближи по осветената от луната трева.
— Поне него ще го взема аз — възкликна Ланфран с почти умоляващ глас, толкова голямо бе желанието му.
— Попитайте го — изсмях се аз и се обърнах към Паскини — Утре — казах — Посочете времето и мястото и аз ще бъда там.
— Тревата е чудесна — подразни ме той — мястото е чудесно и аз съм решил Фуртини да ви има за другар тая вечер.
— По-добре би било да го придружава приятел — ухапах го аз — А сега, с ваше позволение, аз трябва да си вървя.
Но той ми се изпречи на пътя.
— Който ще да е — каза той — но да свършим сега.
За първи път с него ядът ми започна да се надига.
— Добре служите на господаря си — подметнах аз.
— Аз служа само на собственото удоволствие — бе отговорът му — Господар нямам.
— Моля да ме извините, че ще си позволя да ви кажа истината — рекох аз.
— Която е? — запита той тихо.
— Че вие сте лъжец, Паскини, лъжец като всички италианци.
Той тутакси се обърна към Лафран и Боемон:
— Вие чухте. След това не можете да ми откажете да го свърша.
Те се колебаеха и ме поглеждаха да разберат моето желание. Но Паскини не искаше да чака.
— Пък ако още имате някакви скруполи — избърза той — позволете ми да ви помогна… ей така!
И той се изплю на тревата в краката им. Тогава ядът ми се разгоря и вече не можех да се сдържа. Сляпата ярост го наричам аз — едно завладяващо и непреодолимо желание да убивам и да унищожавам. Аз забравих, че Филип ме чака в голямата зала. Единственото, което знаех, бяха сторените спрямо мен неправди — непростимата намеса на посивелия старец в личните ми дела, поръчението, дадено на свещеника, наглостта на Фортини, дързостта на Вилардуен, а сега и Паскини, изпречил се на пътя ми и изхрачил се на тревата. Аз побеснях. Бях жаден за кръв. Гледах на всички тези твари като на гнусни зловонни гадове, които трябва да бъдат премахнати от пътя ми, от този свят. Както хванал се в мрежа лъв може да беснее против примките, така аз беснеех срещу тези твари. Те ме заобикаляха от всички страни. Наистина бях попаднал в капана. Единствения изход беше да ги изколя, да ги смажа и стъпча в земята.
— Добре! — казах аз доста спокойно, въпреки че гневът ми беше толкова голям, че цял се трсях — Първо вие Паскини… А след това, вие дьо Гонкур?… И най-после Вилардуен?
Те всички един след друг кимнаха и Паскини и аз се приготвихме да се дръпнем настрана.
— Понеже вие бързате — предложи ми Боемон — и понеже те са трима и ние сме трима, защо да не уредим въпроса наведнъж?
— Да, да! — с въодушевление извика Лафран — Хайде вие вземете дьо Гонкур. Дьо Вилардуен да остане за мене.
Но аз им махнах с ръка да се дръпнат.
— Те са тука по заповед — обясних аз — Аз съм този, който толкова много им трябвам, че, бога ми, и аз се заразих от тях и искам да им видя сметката сам.
Бях забелязал, че Паскини се дразни от бавенето ми и приказките, и реших да го подразня още.
— С вас Паскини — заявих аз — ще свърша на бърза ръка. Не бих искал да се разтъкавате, докато Фортини чака да му правите компания… Вас Раул дьо Гонкур, ще ви накажа, както сте го заслужили, задето се водите с такива лоши другари. Вие затлъстявате и започвате да се задъхвате. С вас ще си поиграя, докато маста ви се стопи, а белите дробове запъхтят и засвирят като мокри мехове… За вас дьо Вилардуен, още не съм решил по какъв начин ще ви убия.