Наследницата
- Автор: Каултър Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата». Краткое содержание книги:
Двамата се венчават, но Джъстин е убеден, че жена му е изневерила още преди сватбата…
Тя се усмихна на французина, но всъщност навярно го смяташе за конте, а той несъмнено беше такъв. Инкрустираният със скъпоценни камъни часовник беше прекалено претенциозен, а няколкото тежки пръстена, които носеше, определено му придаваха женствен вид. Що се отнася до реверите на ризата му — те почти докосваха гладко избръснатата му брада. След това Арабела премести поглед към очите му — черни интелигентни очи, в които имаше известна загадъчност, а също и порочност. Криеха се под деликатно извитите му черни вежди и умело оформените къдрици. Французинът изглеждаше едновременно нахален и романтичен. Зачуди се дали лорд Байрон прилича донякъде на братовчеда на Елзбет. Можеше да бъде щастлив, ако наистина приличаше.
— Граф дьо Трекаси — донякъде неуместно обяви Крупър. Младият мъж, който определено не беше много по-възрастен от Елзбет, погледна присъстващите с извинителна усмивка. Всъщност изобщо не изглеждаше притеснен. Напротив беше уверен в себе си и в това, че щяха да го приемат добре. Така се бе държал и графът — мъжа, когото не бе познавала допреди една седмица и който щеше да й стане съпруг след още една.
Лейди Ан се надигна грациозно, оправи полите на роклята си и му подаде ръка.
— Това е истинска изненада, скъпи мой графе. Нямах представа, че някои от близките на Магдален е останал жив. Не е нужно да казвам колко ми е приятно да ви видя.
За нейна изненада той стисна пръстите й и по френски маниер докосна с устни дланта й. Всъщност това можеше да се очаква. В края на краищата той беше французин.
— Удоволствието е изцяло мое, милейди. Надявам се да ми простите, че ви се натрапвам в траура ви, но съвсем наскоро научих новината за смъртта на графа. Исках лично да изразя съболезнованията си. Надявам се да нямате нищо против.
Говореше с мек, напевен акцент, който определено накара трите жени в стаята с готовност да му простят натрапничеството.
— Нямам нищо против — отвърна спокойно лейди Ан.
— А вие трябва да сте граф Страфорд, милорд? — обърна се той към Джъстин, след като пусна ръката на лейди Ан. За един кратък миг двамата мъже се изгледаха един друг, след което графът отбеляза с нехайна любезност:
— Да, аз съм Страфорд. Лейди Ан ни осведоми, че сте племенник на покойната съпруга на графа.
Французинът кимна утвърдително.
— О, Боже! — възкликна лейди Ан. — Къде останаха добрите ми обноски? Драги графе, позволете ми да ви представя вашата братовчедка, Елзбет, дъщерята на Магдален, а също и дъщеря ми Арабела.
Тя не се изненада, че дори обикновено въздържаната й дъщеря посреща младия мъж с усмивка, която би засенчила дори чара на розите в градината. Елзбет кимна безмълвна. Предпочете да се отдръпне за миг, за да даде възможност на сестра си да говори първа.
— Макар да не ни свързва роднинска връзка — започна тя, като го погледна с обичайната си прямота, — аз също се радвам, че сте дошли да ни посетите. Приятно ми е да се запозная с вас, сър.
Той се усмихна любезно. Не целуна дланта й, а се задоволи само да се поклони. Това накара лейди Ан да заключи, че наистина е много добре възпитан.
— А, скъпа моя братовчедке! — обърна се контът към Елзбет. — Особено съм щастлив, че най-сетне се запознах с последната останала дама от нашето уважаемо семейство. Вие сте красива като майка си, усмивката ви е сладка като нейната, а очите — също така нежни. Виждате ли, баща ми има неин портрет.
Вместо да вземе ръката й, контът сложи ръце на раменете й и леко я целуна по двете бузи. Лицето на Елзбет стана пурпурно, но не се отдръпна. Погледът й се втренчи в братовчед й с нещо, което наподобяваше очаровано страхопочитание.
Той отстъпи крачка назад, разпери ръце, сякаш да прегърне цялата група, и каза с усмивка:
— Всички вие сте толкова любезни към мен, един чужденец. Вече чувствам всички ви като свое семейство, макар да имам кръвна връзка само с малката си братовчедка — замълча и ги погледна очаквателно.
Графът, който съзря на лицата на трите жени нетърпението им да изпълни домакинските си задължения, се изкашля и заяви с глас, който се стори на Арабела донякъде ненужно хладен:
— Мосю, позволете ми да ви поканя да останете за известно време в Ившам Аби, ако, разбира се, нямате други неотложни ангажименти. От само себе си се разбира, че ако…
— Бях тръгнал с приятели на лов в Шотландия — побърза да каже гостът, като отново разпери ръце, при което графът изпита желание да го удари. — Но смея да ви уверя, милорд, че оставането ми тук би ми доставило огромно удоволствие. Едно особено приятно удоволствие.