Вещицата
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещицата». Краткое содержание книги:
Къде е била досега? Слуховете за лейди Алана — красивата и тайнствена наследница на имението Фионауей кръстосват страната. Излязла от анонимност, тя намира любимото си владение управлявано от опасно привлекателен ангричанин.
— Брайс е франт, а Едуин… е, той не блести особено с някакви качества.
— Не блести ли?
Хрумнаха й няколко отговора, но не можеше да се разбъбри пред госпожа Армстронг. Иън сякаш я разбра и нареди:
— Донеси ни бинтове, госпожо Армстронг. — Тя направи реверанс и се отдалечи, а той добави: — От името на всички във Фионауей — добре дошла у дома, лейди Алана.
Изключително самонадеян! Нямаше никакво право да говори от името на всички във Фионауей. Но не звучеше високомерно. По-скоро ласкаво, сякаш й симпатизираше заради желанието й да е начело.
— Готвачката приготвя истински пир в чест на завръщането ти. Госпожа Армстронг нареди на прислугата да лъсне подовете и да приготви покоите ти.
Естествено, ще си дава вид, че е готов да я остави тя да ръководи. Нали иска да се ожени за нея. А след като това стане, ще вземе нещата в свои ръце.
— Днес сутринта отидох при господин Луис — уточни Иън. — Той даде съгласието си да празнуваме тази вечер.
Алана неволно се засмя. Да говори надълго и нашироко с господин Луис дали да се върне, когато той вече е бил дал благословията си за празненство в нейна чест.
— Благодаря.
Взе се в ръце и погледна нагоре. Очите на Иън не се откъсваха от лицето й — без всякакво усилие разчиташе обзелите я емоции, които тя не успяваше да скрие.
— Наредих да отворят едно буре от хубавото вино.
Навремето баща й настояваше тя да изпълнява задълженията си от страх да не се струпат на неговата глава; господин Феърчайлд го беше грижа единствено за земите и богатството; господин Луис изискваше от нея да спазва съюза. А този мъж, Иън, оставяше впечатлението, че се интересува единствено от нея.
— Може да го превърнем и в тържество по случай нашата женитба…
Отново познатата й жажда за земя. Почувствала се разочарована, посегна да го перне през ухото. Той ловко й убягна.
— Не желаеш, така ли? Тогава — по-късно. А, ето я и госпожа Армстронг с бинтовете.
Госпожа Армстронг му ги подаде, направи реверанс и бързо излезе, сякаш нямаше търпение да ги остави насаме.
— Да направя ли удоволствие на дамата си, като й превържа крака?
Тя се загледа в сведената му глава, долови приятната топлина на ръцете му и примигна, за да възпре глупавите сълзи. Е, ако беше дъщеря на обикновен човек и Иън я ухажваше, животът щеше да е доста по-лесен…
Той вдигна поглед и светът потъна в сивкава мъгла. Е тези очи сякаш се зараждаха тъй обичаните от нея бури. Пое си дълбоко въздух и бе готова да се закълне, че гърдите й се изпълват с морски аромат. Отдели се от земята. Усети пяната, чу грохота на вълните и видя — все в тези очи — сладка, страстна привързаност на мъж.
Ръцете му бавно се насочиха към нея — даваше й възможност да се отдръпне и да го зашлеви през лицето. Не направи нищо подобно. Просто го гледаше — напълно омаяна — докато той обгръщаше гърдите й.
Нейните гърди. Не пое почтително ръцете й, не се докосна до устните й с нежна целувка. Просто дръзко обгърна гърдите й, а тя му позволи. И не само му позволи, а въздъхна, сякаш желаеше този допир, сякаш си го бе представяла. Изпита наслада от милувката върху кожата, останала непокрита от бюстието. Затвори очи — искаше по-пълно да усети пръстите му, които галеха набъбналите й от удоволствие зърна.
— Алана…
Гласът му прозвуча като в съня й. Тялото му се притисна към коленете й. Дъхът му я облъхна. Устните му се насочиха към извивката на шията й.
Потрепери от неговата топлина и от начина, по който я вкусваше. Пръстите му не спираха да галят гърдите й. Стисна плътно колена в опит да се овладее, но той се досещаше какво става с нея. Нямаше начин да не се досеща, защото се наведе напред и разтвори краката й.
Постави длани върху гърдите му. Хрумна й да изрази някакъв протест. Беше редно да протестира.
Устата му се насочи зад ухото й и тя го чу да проронва:
— Алана…
Плъзна ръка и я притисна по-близо. Долепи бедра към нейните. Тя неволно простена и прехапа устни, за да заглуши стона.
— Не. — Целуна я по устните и близна мястото, което бе прехапала. — Остави да те чуя. Обожавам да те чувам, Алана.
Устните, гърдите, слабините й. Той беше навсякъде и се разтапяше сладък и горещ като мед върху пресни кифлички. Тя надигна бедра — жадуваше да изпита още от това прелестно чувство.
Тялото му излъчваше топлина. Тя самата гореше. Зърната на гърдите й продължаваха да се втвърдяват и сладостно очакваха… очакваха…
Така внезапно се отдръпна от нея, че тя рязко отвори очи и едва не възропта.
Изведнъж съзря напрегнатото му пренебрежително изражение.