Певците на времето
- Автор: Пол Фредерик, Уилямсън Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Певците на времето». Краткое содержание книги:
Едното око на Малкия се насочи към Кайри и Костенурката включи транспозера си.
— Спри, Куинтеро! Кой от двамата си?
— Кайри Куинтеро, Сътруднико. Не онзи, брат ми Сорк, когото подозираш, че притежава някакви забранени записи на лекции.
Костенурката завъртя жълтите си очи.
— Не ми говори за никакви записи — смъмри го той както учител мъмри непослушен ученик. — Притежателят им не желае да ги продаде и в такъв случай те нямат никакво значение. Но в този момент не можем да мислим за търговия.
Очите на Кайри щяха да изскочат от орбитите си. Малкия не може да мисли за търговия?! Една Костенурка?! Значи всичко е вярно.
Малкия продължаваше да говори, като сочеше с ръка групата хора край портала:
— Онова същество не е ли възрастен мъжки тавър? — попита той.
— О, не съм сигурен — каза Кайри, без да се замисли. — Не е възрастен, защото все още е с рога. — После се вгледа по-внимателно и добави: — Хм, наистина изглежда по-различен от останалите.
— Този тавър може да ни потрябва. Моля, иди и разбери — отсече Костенурката и се прибра в прикритието си зад вагона.
Изненадата най-после извади Кайри от равновесие — за пръв път през живота си той чу Костенурка да казва „моля“. Но още по-голяма изненада го връхлетя, когато се приближи до групичката. Огромното същество с бича глава, застанало до колата, имаше напълно развити рога, които въпреки ярката утринна светлина излъчваха слабо сияние.
Брат му се обърна към него.
— Закъсняваш — укори го той. — Слушай сега, стой при момичето и тавъра и не позволявай на никого да ги закача.
— Че кой ли ще тръгне да ги закача? — попита Кайри. — Къде е Сю-линг?
— В кабинета си, естествено — сряза го Сорк. — Отиваме там с Крейк, за да проверим дали не е дошло съобщение за екипажа му. О, да не спорим точно сега, Кайри! — бързо добави той, като видя че брат му се готви да възрази. — Бързаме!
Двамата тръгнаха и оставиха Кайри сам с младата девойка и тавъра.
Момичето съсредоточено изучаваше лицето му.
— Приличате си — откри тя. — Братя ли сте?
— Близнаци. Казвам се Кайри Куинтеро.
— Муун Бъндиран — отвърна девойката и протегна ръка. — Това е моят приятел Трейл. Запознайте се.
— Разбира се — отзова се Кайри, но гласът му прозвуча по-несигурно от думите. Тавърът се пресегна и дружелюбно стисна ръката на Кайри в коравия си, топъл трипръст юмрук. — Приятно ми е да се запознаем — рече Кайри и вдигна поглед към огромната, тежка, увенчана с рога глава. Рогата наистина грееха със своя собствена светлина.
Тогава тавърът заговори. Кайри не разбра нищо от потока съскащи, жужащи звуци.
— Не говоря тавърски — извини се той. На едно животно!
— Казва, че според него песничките ти са добри и се надява рогата ти да пораснат яки — преведе девойката. — Това е нещо като нашето „Приятно ми е“. — И седна върху капака на колата. — Извинявай — каза тя, — но съм много уморена. Карахме няколко дни, чак от Ню Мексико. И беше толкова… — Тя колебливо се взря в очите на Кайри, сякаш се питаше дали може да му довери тайната си. Очевидно реши, че може, защото продължи: — … толкова страшно! Защото всъщност се криехме. Нали знаеш, че повечето хора се страхуват от възрастните таври, а имаше и опасност някои от тях да го наранят…
Тавърът внезапно издаде приглушен, но мощен рев и запристъпва от крак на крак, навел огромната си глава в посоката, откъдето бе дошъл Кайри.
— О, господи! — прошепна развълнувано Муун Бъндиран. — Виж, Кайри! Това не е ли Костенурка?
Кайри се озърна. Малкия се бе приближил. Увисналата около врата му кожена яка трептеше, а жълтите му очи бяха приковани в тях.
— О, да. Казва се… е, ние му викаме Малкия. Защото е по-дребен от останалите, нали разбираш.
— По-дребен? Тогава другите сигурно са огромни колкото таври! Изглежда притеснен.
И наистина, Малкия размахваше гъвкавите си горни крайници и крачеше към тях, грачейки тревожно. После насочи окото си към Кайри Куинтеро.
— Е? — попита чрез транспозера. — Не е ли вярно? Не е ли наистина възрастен мъжки тавър?
Девойката уплашено се дръпна назад.
— Не, не му позволявай да нарани Трейл! Той още расте, изобщо не е опасен!
Но Малкия не я чуваше. Сякаш без да забелязва Кайри и поглеждайки момичето с едно око, той отмина. Цялото му внимание бе съсредоточено върху тавъра. Застана неподвижно пред него, взирайки се в рогата му. Едната му ръка се протегна към тях.