Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— Какво му направи? — избухна Пайк. — Трябва да си му направил нещо. Ти никога не би успял да победиш Рийд в честен бой.
— Просто му приложих малко истински бокс — отвърна невъзмутимо Медисън. — Три години в Харвард никой не успя да ме победи.
— Няма да печелиш още дълго — заяви Пайк и посегна към револвера си.
Медисън се хвърли върху му с бързината на светкавица и двамата паднаха на пода. Изтрещя изстрел и Пайк се преви на пода, а револверът се изплъзна от ръката му. Джеймз се изправи.
— Ти го уби. — Барманът насочи пушката си към Медисън. — Ти се нахвърли върху него и го уби!
— Очевидно не си забелязал, че не съм въоръжен.
— Ти го уби със собствения му револвер! — извика един от зяпачите.
— Да го линчуваме!
— Някой има ли въже?
— На седлото ми е.
— Донеси го. Ще го обесим на гредите на покрива.
Медисън се стрелна напред, изби пушката на бармана и прескочи бара. Преди мъжът да се съвземе, Джеймз го свали в безсъзнание на земята с мощен удар в шията. Когато няколко от мъжете в кръчмата се опитаха да измъкнат револверите си, откриха, че пред тях е застанал един разгневен Медисън Рандолф, който ги държи на мушка със заредена пушка и отпуснаха ръце.
— Я да си изясним някои неща. — Медисън беше леко задъхан от усилието. — Не аз започнах това сбиване. Дори и не познавам тези мъже. Не съм убивал никого. Даже нямам и оръжие.
— За невъоръжен човек със сигурност създаваш твърде много неприятности. — На вратата се беше появил шериф Хикок. Той прекоси помещението и се спря пред двамата мъже на пода. Рийд се опитваше да се изправи, а Пайк лежеше неподвижно. — Да не искаш да повярвам, че си набил Рийд, попилял си Пайк на земята и си задържал цяла тълпа мъже в шах, без да използваш оръжие?
— Така беше, шерифе. Аз видях всичко — настоя Еймос. — Той казва истината. Рийд започна кавгата.
— Някой друг да е видял нещо друго?
— Не им обръщахме внимание, докато не започнаха да се бият — каза един от мъжете, — но видяхме как той скочи върху Пайк и го застреля.
— Пайк се застреля със собствения си револвер — заяви Медисън, — а аз взех пушката на бармана, защото нямах желание да затанцувам на въжето.
— Ще трябва да дойдеш с мен, докато изясня всичко това — нареди Хикок.
— Разбира се — Джеймз остави пушката, като се постара тя да бъде по-далеч от бармана. Вместо да си пробие път през тълпата от двете страни на бара, той прескочи плота и се приземи точно до шерифа. После взе сакото си, изтупа го и го облече.
— Хайде да тръгваме — каза Хикок. — Трябва да си довърша играта на карти. Не мога да се мотая тук цяла нощ.
— И просто така ли ще го пуснеш? — запита някой от тълпата.
— Изглежда, че тия Рандолф могат да правят каквото си искат — заяви друг.
— Ще го прибера в затвора, но няма да го задържа там твърде дълго, освен ако не се налага. — Шерифът обърна гръб на разгневената тълпа и излезе на улицата. — Сега остава само Монти да пристигне в галоп в града — оплака се той, докато пресичаха улицата — и да започне да крещи като че ли го колят.
— Той няма да дойде заради мен.
— Няма значение защо ще дойде. Появи ли се тук, ще имаме неприятности.
Но за Медисън имаше огромно значение.
Джеймз седеше в килията си, когато чу да се отваря вратата на затвора и някой да влиза. Погледна часовника си. Бяха изминали двадесет и осем минути. Медисън не знаеше колко бързо се разчуват новините в Канзас, но предположи, че трябва да е доста бързо, като се имаше предвид, че е полунощ. Някой беше разбудил Джордж, беше го накарал да се измъкне от леглото и бързо да се облече.
Джеймз знаеше, че човекът, влязъл в затвора, можеше да бъде само Джордж. Той беше единственият от братята му, който се интересуваше от него. Хен се бе обърнал с гръб, когато Хикок вкара Медисън в килията, и оттогава не беше го погледнал и не бе проговорил.
Запита се дали Фърн щеше да дойде.
Боже милостиви! Той искаше да види Фърн, тази огнедишаща жена в панталони, която мразеше хората с името Рандолф и се бунтуваше срещу всичко нежно и привлекателно в женския пол. Трябваше да е откачил. Да иска да се срещне с нея бе все едно да си натика главата в лъвска уста. Хората може би биха се възхитили от смелостта му, но едва ли биха решили, че има мозък в главата си.
„В нея трябва да има нещо привлекателно, което ти харесва. Ти просто не можеш да си я избиеш от главата“ — помисли си Медисън.
Имаше нещо и това не бе само тялото й, въпреки че то наистина беше съвършено. Двамата бяха повели битка, която не можеха да спечелят и която дори не искаха да спечелят. Въпреки това трябваше да се борят, за да не изгубят самоличността си.