Сто години самота
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сто години самота». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Изведнъж — когато жалейката бе продължила толкова дълго, че вече бяха подновени събиранията на кръст-бод — някой блъсна уличната врата в два часа след пладне, в мъртвешката тишина на горещината, и диреците се разтресоха с такава сила из самите си основи, че Амаранта, която везеше с приятелките си в пруста, Ребека, която си смучеше пръста в спалнята, Урсула в кухнята, Аурелиано в работилницата, и дори Хосе-Аркадио Буендия под самотния кестен помислиха, че някакъв земетръс разклаща къщата. Идеше някакъв необикновен мъж. Четвъртитите му плещи едва-едва се сместваха през вратите. Медальон с Богородица Изцелителка висеше на бизонския му врат, ръцете и гърдите му бяха целите ошарени с татуировки, а дясната му китка беше стегната от медна гривна с деца на кръст.35 Шията му беше загоряла от солта на живота под открито небе, косата му беше къса и щръкнала като гривата на муле, челюстите железни и погледът тъжен. Носеше колан дваж по-широк от донска подпруга, чепици с навои и шпори и подковани токове, а присъствието му правеше потръпващо впечатление за земетръсна сила. С някакви полуоръфани дисаги в ръка той прекоси гостната и всекидневната и се появи като гръм в пруста с бегониите, където Амаранта и нейните приятелки стояха вцепенени, както бяха вдигнали куките.
— Здравейте — рече им той с уморен глас, захвърли дисагите върху работната маса и отмина към дъното на къщата. — Здравей — каза той на изплашената Ребека, която през вратата на спалнята го видя да подминава. — Здравей — каза на Аурелиано, който стоеше с петте сетива нащрек до златарския тезгях. Не се отби при никого. Отиде право в кухнята и там спря за пръв път в завършека на едно пътуване, което бе започнал от другия край на света. — Здравей — каза той.
За част от секундата Урсула остана със зяпнала уста, погледна го в очите, изписка и се хвърли на врата му, като викаше и плачеше от радост. Беше Хосе-Аркадио. Връщаше се толкова беден, колкото бе заминал, и дори Урсула трябваше да му даде две песо да плати кирията за коня. Говореше испански, размесен с моряшки жаргон. Попитаха го къде е бил и той отговори.
— Хей там. — Окачи хамака в стаята, която му определиха, и три дни спа. Щом се пробуди и след като изпи шестнайсет сурови яйца, упъти се направо към дюкяна на Катарино, където неговата великанска снажност предизвика суматоха от любопитство сред жените. Поръча на своя сметка музика и ракия за всички. Обзаложи се на моряшка хватка с петима мъже едновременно.
— Невъзможно е — казаха те, щом се убедиха, че не могат да му помръднат ръката. — Има деца-на-кръст.
Катарино, който не вярваше в силови дяволии, заложи дванайсет песо, че онзи няма да помести тезгяха. Хосе-Аркадио го грабна от мястото му, вдигна го над главата си и го сложи на улицата. Единайсет мъже трябваше да го вкарат обратно. Сред вихъра на празненството показа върху тезгяха невероятната си мъжественост, цялата татуирана в синьочервена плетеница от надписи на различни езици. Жените, които го обсадиха със своята алчност, той попита коя ще плати най-много. Най-паралията каза двадесет песо. Тогава предложи да го разиграят на томбола, между всички, с по десет песо номерчето. Това беше безумна цена, защото най-търсената жена печелеше по осем песо на вечер, ала всички приеха. Написаха имената си върху четиринадесет хартийки, пъхнаха ги в една шапка и всяка жена изтегли по една. Когато оставаха да се изтеглят две хартийки, разбра се на кого се падат.
— По още пет песо — предложи Хосе-Аркадио — и ще се падна на двете.
35
Деца-на-кръст — според едно местно колумбийско предание някои мъже си правят рана на китката и вкарват в нея амулет, а отгоре поставят медна гривна, докато раната зарасне с амулета вътре, и това им придава необикновена физическа сила.