Арканзаски трапери

Бандитите стояха неми, съкрушени и привидно разкаяни.

— А сега, господа нехранимайковци — продължи непознатият, — изпразвайте джобовете си и върнете на тези дами всичко, което сте им отнели.

Бандитите незабавно развързаха гувернантката и върнаха богатата плячка, която преди миг вече смятаха за своя собственост.

Доня Лус не можеше да дойде на себе си от изненада. Тя оглеждаше с голямо удивление странния мъж, който имаше такава власт над бандити без съвест и без чест.

— Всичко ли е върнато? — обърна се непознатият към нея. — Нищо ли не ви липсва, сеньорита?

— Нищо господине — отвърна тя ни жива, ни умряла, без даже да разбира какво говори.

— А сега — продължи той, обръщайки се към бандитите — да се махате веднага! Аз ще съпроводя дамите.

Бандитите не чакаха втора покана. Те изчезнаха като ято гарвани, отнасяйки със себе си ранените.

След като остана сам с двете жени, непознатият спасител се обърна към доня Лус.

— Позволете ми, сеньорита — каза той с най-изискана вежливост, — да ви придружа до вашия дворец, тъй като още не сте се съвзели от преживения страх.

Без да отговори, младото момиче машинално се улови за подадената му ръка.

Когато стигнаха до двореца, непознатият почука на входа, свали шапка и каза:

— Сеньорита, щастлив съм, че случаят ми позволи да ви окажа една малка услуга. Ще имам честта пак да ви видя. От дълго време следя незабелязано стъпките ви. Надявам се, че след като имах щастието да ви заговоря, ще ми се удаде да сторя това и втори път, сигурен съм в това, въпреки че скоро ще заминете на дълго пътешествие. Ето защо позволете ми да ви кажа не сбогом, а довиждане.