Благодатният четвъртък
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кръстан Дянков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Благодатният четвъртък». Краткое содержание книги:
Така се случи, че през нощта, когато клубът на „Гърмящите змии“ от Салинас свика възпоменателното си събрание за своите паднали членове, „Мечешко знаме“ се оказа без достатъчно работна ръка. Хелън и Уистирия излежаваха двумесечните си присъди заради свадата, която и досега се обсъжда с възхищение на улица Консервна.
Когато и последната Гърмяща змия си отиде и главният вход най-сетне се затвори, момичетата уморено се довлякоха към Готовата стая, насядаха и изритаха обувките си.
— Един от змиите ни нарече тая вечер институт и отличителен белег на града — съобщи Беки.
— Още две-три като Сузи и наистина ще станем институт — кисело отбеляза Агнес. — Вуйчо ми работи в институт. Къде е Сузи?
— Тук съм — обади се Сузи от вратата. — Исках да сваля счупената плоча от автомата. Така съм уморена! Хайде да лягаме.
— Преди да сме казали „лека нощ“ на Фауна? Ти си луда — прекъсна я Мейбъл. — Ще побеснее.
— Каква нощ! — въздъхна Беки. — Един път да си струва труда. Гърмящите змии се държаха прилично след полунощ, но не се умориха.
— Бяха добре, додето имаше пиене — каза Мейбъл. — А в тоя боклук, дето ни го прати Дебелата Ида, като че имаше приспивателно.
— Не мога да си спомня кой ми каза — май че ниският. Синчето му прерязало с лопатата един червей на две — доложи Сузи.
— О, и ти ли налетя на него? Разправяше, че малкият бил само на четири годинки. И казал: „Слязох един челвей“. Да беше срязал камила, разбирам.
— Ами оня, плешивия? — додаде Мейбъл. — Неговата жена ли била оперирана? Извадили й всички вътрешности. Представих си, че я кълцат на кайма. А той тъй здравата се разплака, че не можах да разбера от какво е боледувала.
— Злокачествен тумор — поясни Беки. — Накарах го да ми го каже бавно.
— Ами кой е този Сигмънд Кай, за когото непрекъснато пееха? — попита Агнес.
— Никога не съм го чувала — отговори Беки.
— Сузи, и престани да спориш с клиентелата! — заповяда Мейбъл.
— Ако това са живите членове на „Гърмящите змии“ — възрази Сузи, — мога да си представя умрелите какви мъртъвци са! Всеки може да вади нож на умряло куче и после — беж да те няма!
Фауна се показа от своята спалня-кабинет и застана и рамката на вратата, разтривайки длани с глицерин. Беше се преоблякла в пеньоар с прасковен цвят и нервно заговори:
— Млади госпожици, можете да се присмивате на Гърмящите змии колкото си щете, но ако един ден отидете в цивилния живот, ще разберете, че добрите и солидни граждани като тях са за предпочитане. Нима не разбрахте, че тук бяха някои от най-важните хора на Салинас? Взехме им по-скъпичко, но сами виждате — няма повредена покъщнина. А евтинията за моряците миналата събота ми струваше осемдесет и пет долара поправки. Онова момче даде на Беки пет долара бакшиш, но затова пък разби два прозореца и задигна закачалката от еленови рога.
— Боже мой, колко ми се спи! — прозина се Сузи.
— Имам едно правило, Сузи — троснато каза Фауна, — никога не посрещай новия ден с лоша дума и с неприключени сметки. — Тя се почеса с молива по носа. — Де да имаше повече Гърмящи змии!
— Да имаше повече умрели членове! — поправи Сузи.
— Ето, това е лоша дума, Сузи! — скара се Фауна. — Щом птичките могат весело да чуруликат, значи и ние можем. Хайде сега починете си. Кой иска бира?
— Ако кажа, че искам, ще трябва да донеса за всички — нацупи се Беки, — а от умора не мога да мръдна. Знаете ли какво танцувах? Кадрил!
— Видях — сухо отбеляза Фауна. — Май ще се наложи да ви дам някой и друг урок. Танцуваш кадрил като патрава. Затова те болят краката. Толкоз уроци ви дадох как да се държите и пак танцувате като развратници.
— Какво значи развратници? — попита Беки.
— Курви — отвърна Мейбъл.
— О, значи развратници, тъй ли било?
— Фауна — намеси се Агнес, — да кажеш на Сузи, като ходи по разходки, да се връща навреме. Гърмящите змии тъкмо се бяха разгорещили, а тя — при Док! Цял час!
— Фауна — поде Сузи, — какво му е на тоя Док?
— Какво му е? Нищо му няма — рече Фауна. — Един от най-свестните хора, които са живели на улица Консервна. Но всички го използуват и това сигурно го дразни. Ето, Дебелата Ида го кара да й опитва напитките, Мак и момчетата му измъкват всеки петак, а пореже ли си пръста някое момче от улица Консервна все при него тича да му го превърже. Ами когато Беки се сби с оня, „Световния дървар“? Така я друсна в рамото, че ако не беше Док, щеше да си загуби ръката. Покажи й белега, Беки.