Сега и завинаги

Замисли се колко щастливо беше детството й. Спомни си деня, в който изцапа роклята си, докато береше цветя за майка си.

— Виж, мамо, нали са много хубави? — каза й тя. — Набрах ги за теб… но си изцапах роклята.

— Много са хубави — съгласи се майка й. После я прегърна, без да й се сърди за изцапаната рокля. — Но ти си най-хубавото нещо, което съм виждала.

Спомни си, когато на седем години се разболя от треска, от която едва не умря. Всяка нощ майка й седеше до леглото и с мокра гъба попиваше потта от лицето и ръцете й. На петата нощ се събуди в прегръдките на майка си. Лицето й бе мокро от сълзите на майка й. Катрин я люлееше, плачеше и повтаряше една и съща несвързана молба:

— Моля те, не позволявай момиченцето ми да умре. Толкова е малка и се страхува от тъмното. Моля те, Господи…

Виктория зарови лице във възглавницата си и тялото й се разтърси от сподавени ридания.

— О, мамо! — изхълца тя. — О, мамо, толкова ми липсваш…

Джейсън спря пред вратата й и вдигна ръка, за да почука, но щом чу риданията, се поколеба. Челото му се смръщи. Сигурно Виктория щеше да се почувства по-добре, ако изплачеше мъката си. От друга страна, ако продължеше да плаче по този начин, щеше да се разболее. След няколко минути колебание той се прибра в стаята си, наля коняк в една чаша и се върна пред вратата на нейната стая.

Почука, но тъй като тя не отговори, той отвори вратата и влезе. Застана до леглото й и погледна как раменете й се тресат. И преди бе виждал жени да плачат, но техните сълзи бяха предназначени да пречупят мъжката воля.

Джейсън сложи ръка на рамото й.

— Виктория…

Тя се обърна. Очите й бяха като тъмносиньо мокро кадифе. Гъстите й черни мигли блестяха от сълзите.

— Махайте се оттук! — извика тя с пресипнал глас. — Махнете се веднага, преди някой да ви е видял!

Джейсън погледна разгневената синеока красавица пред себе си. Страните й бяха зачервени, а тициановата й коса бе разпиляна по раменете. Облечена в пуританската бяла нощница с висока яка, Виктория приличаше на объркано, съкрушено дете, но в положението на брадичката и в гневния горд блясък в очите й имаше нещо предизвикателно, което го предупреждаваше да не я подценява. Той си спомни дръзкото й нахалство в библиотеката, когато съзнателно прочете бележката на глас и не направи никакво усилие да прикрие задоволството си от това, че го е смутила. Мелиса бе единствената жена, която се бе осмелявала да се опълчи срещу него, но тя го правеше зад гърба му. Виктория Сийтън го направи открито и той й се възхищаваше за куража.

Джейсън не помръдна и Виктория раздразнено избърса сълзите от бузите си, дръпна завивките до брадичката си и се отмести назад.

— Давате ли си сметка какво ще кажат хората, ако разберат, че сте тук? — процеди тя през зъби. — Нямате ли принципи?

— Не — предизвикателно отвърна милордът. — Предпочитам практичността пред принципите. — Той седна на леглото и добави: — Ето. Изпийте това.