Преобразеният

— Ако те порежа, ще потече ли кръв?

— Да.

— Значи лъжеш — отсече Чоманчи. — Крайниците ти не са изкуствени. А ако са били използвани ножове, те несъмнено са били благословени от свещеник и наблюдавани от самия Бог.

„Никога няма да се преборя с този аргумент. Впрочем за какво ли съм се загрижил? Ако той иска да вярва, че Бог специално се е заинтересувал от мен, защо да му разсейвам илюзиите?“

— Само Бог може да сътвори такова велико чудо — продължи Чоманчи. — Това не е по силите дори на Бледния.

— Бледния ли? — повтори Ленъкс.

— Онзи, който противостои на Бога — обясни свещеникът.

Ленъкс не каза нищо, когато Чоманчи отново го докосна.

— Но защо Бог е избрал да те превърне в жанди?

„Добре, ще играем твоята игра.“

— Не знам какъв е замисълът на Бога — започна Ленъкс, отмервайки внимателно думите си с надеждата да не бъде обвинен в богохулство, — но имам една теория.

— И каква е тя?

— Аз съм роден сред Хората и знам, че те не са ви врагове. Те само искат да живеят в мир и да споделят с вас ползата от своето знание. Но ако някой от тях ви го каже, няма да му повярвате. Мисля, че Бог ме превърна в жанди, защото ще повярвате в истината само ако я чуете от такъв като вас.

Чоманчи дълго време не помръдна от мястото си, сякаш имаше нужда да свикне с тази мисъл.

— Възможно е — отрони той най-накрая.

„Мислиш ли? Аз не бих повярвал дори за две секунди… Но пък и не съм върховният свещеник на една назадничава теокрация.“

— Възможно е — повтори Чоманчи, — но което е възможно, не винаги е правилно. Ще живееш в моя дом, ще ядеш на моята маса и преди да се разделим, ще узная защо Бог те праща тук в това тяло.

— Благодаря за гостоприемството ти — отвърна Ленъкс. „Сякаш ми е предоставен избор.“ — Имам много да уча от теб, защото макар че телом съм жанди, умът ми още е като на Хората и не разбирам много неща.

— От този миг ти вече не си Завиър Уилям Ленъкс от Хората, а Дромеши от жандите — обяви Чоманчи. — И понеже Бог те е преобразил и те е пратил при мен, ще те водя по пътеката на истинното знание, докато успея да отгатна Неговата цел.

— Нека почнем още сега — предложи Ленъкс. — Защо ме осакати?

— Очевидно Бог те е изпитвал.

— Но тогава ти не си го знаел — настояваше Ленъкс. — Не исках да ви сторя зло. Ако Бог не ти е заповядал да го направиш…

— Важни политически нужди го наложиха — заключи Чоманчи. — Поради тези причини беше оставен жив.

— Оставен? — възкликна Ленъкс. — Ти щеше да ме убиеш, когато дойдоха да ме спасят!

— Видяхме ги да идват, когато бяха на половината път между Браканан и пирамидата. Наистина ли смяташ, че отряд бойци могат да се скрият от жандите през нощта?

„Ами да, нощното зрение! Защо, по дяволите, аз не се сетих?“

— Или че не можех да те убия с един удар, преди да дойдат?

„Половин година си блъскам главата и не се сетих за това.“

— Все още бих искал да чуя твоето обяснение.

— Намери го сам, Дромеши. Аз знам само едно: Бог няма да превърне в жанди някой глупак.