Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— Тогава името ви беше сестра Приказлива. Или нещо подобно.
— Бъбрива — поправи го с глух глас Мери Ходжис.
— А спомняте ли си инцидент, свързан с размяната на новородени бебета? — попита Кроули.
Мери Ходжис се поколеба. Когато заговори, сякаш за пръв път от години се пробуждаха спомени, обрасли с дебела кора.
— Да — отвърна тя.
— Съществува ли някаква възможност при размяната нещо да се е объркало?
— Не знам.
Кроули се замисли.
— Трябва да сте имали архив — заяви той. — Архив винаги има. Всеки в днешно време води архив — той погледна гордо Азирафел. — Това беше едно от най-добрите ми хрумвания.
— О, да — потвърди Мери Ходжис.
— И къде е той? — попита благо Азирафел.
— Веднага след раждането избухна пожар. Кроули изпъшка и замята ръце във въздуха.
— Сигурно е бил Хастур — рече той. — В стила му е. Как да им имаш вяра на тия? Бас ловя, че си е мислил, че постъпва много умно.
— Спомняте ли си някакви подробности за другото дете? — попита Азирафел.
— Да.
— Моля ви, кажете ми ги.
— Имаше мънички хубавки пръстенца сладки.
— О.
— И беше такова сладурче — мечтателно продължи Мери Ходжис.
Навън се разнесе вой на сирена, рязко прекъснат от уцелилия я куршум.
Азирафел сръчка Кроули.
— Давай по-бързо — подкани го той. — Всеки момент ще затънем до колене в полиция и аз, разбира се, ще бъда морално задължен да им помагам при разпита. — Той се позамисли. — Може би тя ще успее да се сети дали и други жени са раждали същата нощ и…
Тичащи крака затопуркаха на долния етаж.
— Спри ги! — възкликна Кроули. — Трябва ни още време!
— Още някое чудо и Там Горе наистина вече ще почнат да ни забелязват — опъна се Азирафел. — Ако много ти се иска Гавраил или някой друг да се зачуди как така четирийсет полицаи изведнъж са заспали…
— Добре — съгласи се Кроули. — Дотук сме. Толкова. Струваше си да опитаме. Да се махаме.
— След трийсет секунди ще се събудиш — рече Азирафел на бившата монахиня, изпаднала в транс — и ще си сънувала прекрасен сън за онова, което най-много обичаш и…
— Да, да, хубаво де — въздъхна Кроули. — Може ли вече да тръгваме?
Никой не ги забеляза как се измъкват. Полицаите бяха твърде заети с вкарването в сградата на четирийсет опиянени от адреналин и пощурели за битка курсисти по мениджмънт. Три полицейски микробуса бяха изорали дири в ливадата. Азирафел успя да накара Кроули да удари едно рамо на първата линейка, но после бентлито изсвистя в нощта. Зад гърба им лятната къща и белведерът вече пламтяха.
— Зарязахме горката женица в ужасно положение — рече ангелът.
— Мислиш ли? — Кроули се опита да сгази един таралеж и не уцели. — Заявките ще й се удвоят, помни ми думата. Стига да си изиграе картите както трябва и се оправи с писмените откази и със закона. Инициативно обучение с истинско оръжие? На опашка ще се редят.
— Защо си толкова циничен?
— Казах ти вече. Професия.
Известно време пътуваха в мълчание. После Азирафел се обади:
— Редно е да мислим, че все някак ще се издаде, нали? Да смятаме, че можем по някакъв начин да го разпознаем.
— Няма да се издаде. Не и на нас. Защитен камуфлаж. Без изобщо да го подозира, неговата власт ще го крие от всякакви нахални окултни сили.
— Окултни сили ли?
— Ние с тебе — поясни Кроули.
— Аз не съм окултен — възрази Азирафел. — Ангелите не са окултни. Те са неземни.
— Както ще да е — сопна му се Кроули, твърде уморен за спорове.
— Има ли някакъв друг начин да го намерим? Кроули вдигна рамене.
— Откъде да знам? Според теб какъв опит имам аз с тия работи? Армагедон идва само веднъж, нали знаеш. Не те пускат да се пробваш, докато се научиш.
Ангелът се загледа в нижещите се покрай тях плетища.
— Като че ли всичко е спокойно — рече той. — Според теб онова наистина ли ще се случи?
— Е, термоядреното унищожение открай време е много популярно. Макар да ми се налага да призная, че големите клечки в момента се държат изключително любезно един с Друг.
— Удар на астероид? — предположи Азирафел. — Доколкото разбирам, напоследък е страшно на мода. Ще падне в Индийския океан, ще се надигнат едни ми ти огромни облаци прах и изпарения и сбогом прощавайте, висши форми на живот всичките до една.
— Леле — възкликна Кроули и се погрижи да увеличи скоростта над допустимата. И най-малката дреболия помагаше.
— Дори и мисълта за това е непоносима — додаде мрачно Азирафел.
— Всички висши форми на живот — покосени, просто ей-така.
— Ужас.
— И нищо, ама нищичко освен прах и фундаменталисти.