Пазителят на Портите

— Защо не искаш да те виждат с нас? — попита правникът. Лицето на Крабтрий цъфна в усмивка и той заприлича на пакостлив елф.

— Имам основателни причини. Но ми дай шилинг и четвърт, няколко пенита за храна и легло, и съм изцяло твой.

— И защо да те наемам? Крабтрий протегна ръце към огъня.

— За чаша вино и парче хляб, господарю, мога да ти кажа всичко, или поне нещо за мистерията, срещу която си се изправил.

Никълъс кимна към Скейтлок, който се изправи на крака и се отправи към килера.

— Вино — извика след него Крабтрий, — най-хубавият хляб, мек и пухкав, и парче сушен бекон. Може би и ябълка?…

Скейтлок промърмори нещо неразбираемо, но се върна с всичко поръчано, освен бекона. Пъхна чинията в ръката на Крабтрий и постави пред него чаша.

— Няма бекон — изстена Крабтрий.

Никълъс вдигна изненадано очи. Катрин имаше поне три свински бута, провесени от гредите да се сушат. Скейтлок не обърна внимание на погледа му и седна, загледан в огъня.

— Разказвай, Крабтрий — заповяда Никълъс.

Но Крабтрий съсредоточено тъпчеше храната в устата си. Никълъс гледаше как чинията беше почистена и от последната троха. Крабтрий се оригна, взе чашата вино, погледна към огъня и се усмихна.

— Няма да ти разказвам история — каза той, — но ще отговоря на въпросите ти.

— Кой е Пазителят на Портите? Крабтрий отпи от чашата си.

— Един Господ знае, господарю. Всички, от бандите на юг от реката, до мошениците от Хаунслоу и Кларкънуел, се боят от него, но не знаят кой е.

— Мислех, че е кралят на подземния свят? Кралят на крадците.

— Не, не — отвърна Крабтрий. — Той е, както се описва сам, Пазител на Портите. Нито един крадец не може да влезе в Лондон без негово разрешение. Нито едно престъпление в града не се извършва без негово знание. Пазителят е много опасен човек. Ако го обидиш, съдебните пристави ще те хванат и ще те вкарат в Нюгейт. Той е като фермер, позволява реколтата от крадци да бъде изобилна, а когато реши, праща жетварите. Много хора, които са се опълчили срещу него, съжаляват за това, когато застанат на ешафода в Смитфийлд.

Скейтлок издаде неприличен звук.

— Ако не ми вярваш — каза Крабтрий — излез навън и говори с джебчиите от Алсейша или крадците край „Уайтфрайърз“.

— Но как ги контролира? — недоверчиво попита Скейтлок.

— Как се разпространяват слуховете? — отвърна му Крабтрий. — Присъствието му се усеща. И той, като Бога, има свои неведоми пътища. Не бих желал да стана обект на омразата му. — Той направи гримаса. — Вече ме предупреди да не ти помагам.

— И защо го е направил? — попита Никълъс.

— Стига, господарю, всички знаем за убийството на съдията Берисфорд, за смъртта на Валанс, както и за внезапната кончина на Фромлих.

Никълъс измъкна камата от ножницата и леко одраска бузата на Крабтрий.

— Мастър Крабтрий, предлагам ти да ми кажеш всичко, което знаеш.

Крабтрий отпи от чашата, облиза мазните си устни и дълбоко си пое дъх.

— По-бавно! — предупреди го Никълъс.

— Старата кралица умира — започна Крабтрий. — Предава Богу дух в замъка Райзинг в Норфък. Всички скърбят и тялото е пренесено по Майл Енд Роуд, за да бъде положено близо до олтара на францисканската черква. — Той погледна Никълъс въпросително. — Знаеш ли къде е заровен любовникът и Роджър Мортимър, граф на Марч? Вратът му бил счупен в Тайбърн, защото спял с майката на краля, както и защото наредил бащата на краля, содомитът, да бъде пронизан с нажежен ръжен.