Мъглите на Авалон (Том 1)

— Трябваше да си купиш и сребърен гребен, а може би и сребърно огледало. Старото ти бронзово огледало е съвсем издраскано. Подари го на Моргоуз — тя вече е голямо момиче. Иди и си избери едно утре, ако искаш.

— Ще се събира ли съветът още веднъж?

— Опасявам се, че няма да е само още веднъж — много време ще заседава съвета, докато убедим Лот и съмишлениците му да се подчинят на последната воля на Амброзиус и да приемат Утър за върховен господар. Всички са упорити като магарета! — изръмжа Горлоис. — Ех, ако Амброзиус имаше син можем да положим пред него клетва за вярност, а после да изберем главнокомандващ на войските според заслугите му на бойното поле! Тогава всичко щеше да бъде ясно — главнокомандващ би бил Утър — това би приел дори Лот. Само че е заслепен от проклетата си амбиция да стане върховен владетел и не вижда нищо друго освен блясъка на короната и удоволствието да приема нашите клетви за вярност. На север има много хора, които биха искали свой човек за владетел на цялата страна — и те подкрепят Лот. Всъщност, опасявам се, че ако въпреки всичко изберем Утър, повечето северни владетели ще си заминат, без да са положили клетва — с изключение единствено на Уриенс. А аз не съм убеден, че Лот е подходящ за върховен владетел, дори за да привлече северняците към съюз — на човек като него не може да се вярва.

Горлоис сви рамене.

— Сигурно нещата, които говоря, те отегчават, Игрейн. Дай ми да хапна малко хляб и студено месо, моля те. Не съм спал снощи, а след днешните разправии в съвета съм уморен, сякаш цял ден съм се сражавал. Уморително нещо са споровете.

Игрейн понечи да каже, че тези неща я интересуват, но после реши да си замълчи. Нямаше намерение да си проси от него приказки като малките деца преди лягане. Ако той смяташе, че не е подходящо да я занимава с разговорите на съвета, тя можеше да ги научи и от клюките, които се разнасяха по пазарния площад. Тази нощ Горлоис беше толкова уморен, че сигурно щеше да заспи веднага.

Затова пък Игрейн лежа будна дълго време, а мислите й кръжаха около Утър. Как ли се чувстваше, знаейки, че желанието на покойния Амброзиус е той да наследи трона му, но и че последната воля на стария крал трябваше да се наложи с оръжие? Игрейн се мяташе в леглото и се чудеше дали Мерлин наистина я е омагьосал, та не може да престане да мисли за Утър. Най-после заспа и видя ябълковата градина, където беше разговаряла с него и изтрила сълзите му с воала си. Сега, в съня й, Утър дръпна воала към себе си, а после докосна с устни нейните. В тази целувка имаше такава прелест, такава нежност, каквато Игрейн не бе изпитала през всички тези години с Горлоис. Тя се отдаде на целувката му, цялото й тяло се разтапяше в ръцете му. Срещна погледа на сините му очи и си си каза: „Значи досега съм била все още дете. Едва сега разбирам какво е да бъдеш жена!“ После каза на глас:

— Не знаех какво е да обичаш.

Утър я притисна още по-силно и отпусна тялото си върху нейното. Тя почувства как вълни от нежност и топлина я заливат и отново потърси устните му.