Опасно съдружие

— Искам да кажа, ти влезе в кабинета на Райън специално да потърсиш нещо подобно, така ли?

Той се отпусна.

— Бях много разстроен от изчезването на Райън. Откровено ще ти кажа, че повечето от присъстващите на яхтата бяха убедени в самоубийството му. Затова реших да хвърля едно око в кабинета му. Писмото беше на бюрото.

— В плик, адресиран до някого?

— Не — поклати глава той. — Един обикновен лист хартия, поставен върху плота.

Ребека усети по гърба си студени тръпки. Райън никога не би оставил по подобен начин писмо с толкова важно съдържание. Обяснението на Джон звучеше прекалено хладно, прекалено лишено от емоции, особено за човек като съпруга й.

— Имаше ли и други служители във фирмата по това време? — попита тя.

— Не — отвърна след леко колебание той. — Бях пръв.

— Колко беше часът?

Джон потърка брадичка, сякаш се опитваше да си спомни.

— Някъде към шест.

Отговорът му я накара да трепне от изненада. Във входящата книга беше записан точният час на появата му в сградата — 1.43 след полунощ. Защо лъжеше? Хвърли му кратък, изпълнен с напрежение поглед, опасявайки се, че може да се е издала. Но той с нищо не показа, че е забелязал реакцията й. Тя пресилено се усмихна и шеговито подхвърли:

— Не съм допускала, че можеш да станеш толкова рано…

— Рядко ми се случва — отвърна на усмивката й той. — Но през онази нощ изобщо не успях да заспя.

— Какво направи, след като откри писмото?

— Изчаках да стане осем и се обадих на шерифа — малко сковано отвърна той.

Ребека направи кратка пауза, макар че вече беше обмислила следващия си въпрос.

— Пристигнал си в шест, а си се обадил в осем. Защо?

— Откъде да знам? — рязко отвърна той, после се овладя и смекчи тона си: — Предполагам, че съм се съобразил с нормалното работно време. — Сви вежди и внимателно я погледна. — Но защо ми задаваш всички тези въпроси, Ребека?

— Просто се опитвам да разбера какво е станало — отвърна с невинна усмивка тя, но си отбеляза да бъде по-внимателна. Джон явно криеше нещо, въпросът беше как да разбере какво. — Много ти благодаря за отзивчивостта.

— Няма нищо, но мисля, че трябва да спрем дотук — отсече той.

Ребека пое дълбоко дъх и го погледна право в очите.

— Вие с Райън спорихте за нещо на яхтата. Ще ми кажеш ли за какво?

— Как пък стигна до подобно заключение? — навъсено я изгледа.

— Бях отскочила до бара за една сода, а когато се върнах, вие разговаряхте на висок глас и изобщо не ме забелязахте.

— Грешиш — тръсна глава Джон. — Изобщо не сме спорили.

Втора лъжа.

— Не зная защо не ми казваш истината, Джон — хладно го изгледа тя. — Но ти обещавам, че ще разбера.

После се обърна и бързо се отдалечи.