Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Моментът наближаваше. Само в това беше сигурен.
Марсел Пробст, компютърният специалист на Ке д’Орсе, на когото инспектор Липкин-Рене беше предал телефона на Лоран и СИМ картата му, беше от онези французи, за които виното, местните сирена и нахалната усмивка са сред най-важните неща в живота.
Минути след като Сорая пристигна с Арон, Пробст й даде да разбере с киселия си, почти обиден вид, че не я харесва. Дали защото беше мюсюлманка, или пък защото е жена, не стана ясно. Обаче чувствата бяха изписани като на крайпътна табела по лицето му, намусено сякаш от кисела слива.
Елегантен, добре облечен и в края на четиридесетте, той беше точната противоположност на компютърджиите, с които Сорая си бе имала работа дотогава. „Равенство, свобода, братство“24, помисли си тя, докато заставаше до бюрото му. На него сред останалите вещи и хартии имаше лаптоп, осцилоскоп и свързани с тях модерни тонколони.
— Какво имате да ни съобщите? — попита Арон.
Пробст подръпна долната си устна и я сви на фунийка.
— Джиесемът е неспасяем — отвърна той, — а СИМ картата е в много лошо състояние.
Очевидно нямаше съгласна, която можеше да мине безпрепятствено през устните му. „Сигурно имат вкус на сирене бри“, помисли си Сорая.
Пробст повдигна едната си вежда.
— Възможно ли е да им се е случило нещо на път за тук?
— Определено не — отвърна Арон леко ядосан. — Открихте ли нещо или не? Казвайте, моля ви.
— Странното е — изсумтя Пробст, — че доколкото мога да преценя, информацията от СИМ картата е изчезнала.
Сорая помръкна.
— От повредите ли?
— Зависи, госпожице. Виждате ли, СИМ картата е била подложена на два вида щети. Едните — физически. — Той потупа стъклото на осцилоскопа. — А другите — електронни.
— Какво искате да кажете? — попита Арон.
— Не мога да бъда сто процента сигурен — продължи Пробст, — но има ясни показания, че картата е изтрита по електронен път. — Той се покашля. — Или почти. Само едно нещо можеше да се спаси. Няма съмнение, че е въведено след изтриването й, преди телефонът да спре да работи.
— Имате предвид малко преди колата да блъсне Лоран — продължи мисълта му Сорая и почти незабавно съжали, че се е обадила.
Пробст я изгледа, сякаш е гнусен плъх, незаконно пропълзял в неговата светая светих.
— Смятам, че точно това казах — студено й отвърна той.
— Да преминем на това какво сте успели да извлечете от картата — намеси се Арон.
Пробст подсмръкна като герой от „Клетниците“.
— Добре, че се обърнахте към мен, инспекторе. Много се съмнявам дали някой друг щеше да измъкне и килобайт информация от нея.
За първи път по безкръвните устни на Пробст се изписа нещо като усмивка, тънка като палтото на скъперника. Очевидно беше доволен, че е поставил натрапниците на мястото им.
— Ето какво са прехвърлили в СИМ картата на пострадалия в последните мигове от живота му.
На екрана на лаптопа се появи загадъчната дума „диноиг“.
Арон поклати глава и се обърна към Сорая:
— Имате ли представа какво означава това?
Сорая го погледна и каза:
— Гладна съм. Заведете ме в любимия си ресторант.
Далеч от „Ла Линеа“, Борн сви от магистралата в гъста горичка, обрасла с храсталак, излезе от джипа, мина от другата му страна и измъкна Суарес навън.
— Какво правиш? — попита командирът. — Къде отиваме?
Изглеждаше ужасно. Дясната страна на главата му беше окървавена, на челото си имаше огромна цицина, а дясната му ръка беше посиняла и подута.
Борн го повлече със себе си, като от време на време го изправяше на крака, когато мъжът залиташе. Щом се отдалечиха достатъчно от пътя, той го изправи срещу едно дърво.
— Кажи ми каква е длъжността ти в „Северий Домна“.
— Това няма да ти помогне.
Борн пристъпи заплашително към него и той вдигна ръка да се предпази.
— Добре, добре. Но те предупреждавам, че няма да ти послужи. Организацията е разделена на отделни, обособени нива. Аз пренасям пратки за „Северий Домна“, когато ми наредят, но не знам нищо повече от това, което ми се полага да знам за целта.
— Какви пратки?
— Сандъците са затворени — отвърна Суарес. — Не знам и не искам да знам.
— От какво са направени?
Суарес сви рамене.
— От дърво. Понякога от стомана.
24
Националният девиз на Франция и на Френската революция. — Бел.прев.