Магическият кръг

Оливие беше чудесен скиор и се носеше като перце по сухия сняг. Аз самата се справях много по-трудно, но обичах да го гледам.

— Добре де — въздъхнах. — Аз лично едва ли ще мога да покарам. Имам там среща с чичо ми. Иска да обсъждаме някакви семейни проблеми.

— Напоследък си засипана с внимание от страна на семейството си — отбеляза Оливие с известна изненада. — Май причината е наследството, което получи. — Той тутакси съжали, че го е споменал.

— Няма нищо — успокоих го. — Преодоляла съм го. Освен това чичо ми е твърде богат. Известен цигулар и диригент е и…

— Да не говориш за Лафкадио Бен? Да не би той да ти е чичо? Често съм се питал при толкова малко хора в света с тази фамилия дали не си роднина с най-известните от тях?

— Вероятно с всичките — свих лице иронично. — Това име е нещо като съдба.

Сигналът за край на тренировката се разнесе точно когато съобщавах на Оливие, че стига да има желание, може да ме придружи. С огромна неохота изключих мотора и напуснах топлото купе, за да изляза отново вън на студа. Докато затварях вратата, си спомних, че наистина бях заключила по пътя към фоайето. Не си въобразявах, някой бе влизал в колата ми.

Надникнах през прозореца на задната врата, където гърбовете на седалките бяха сгънати напред. Видях всичко, което обикновено държах там. Но някой наистина бе ровил вътре. Все пак заключих отново — просто рефлекс. Последвах Оливие покрай сградата към входа за служители и пред вратата се сблъсках с прекия си шеф Пастор Дарт, който също влизаше.