На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
Лицето му беше от онези, които човек инстинктивно не харесва — вечно смръщено и с високи изпъкнали скули. Очите му бяха тесни и неподвижни.
Наглед бе по-стар от мен, но знаех, че не е. Така или иначе беше достатъчно възрастен, за да е ветеран от Американската война и в такъв случай не хранеше нежни чувства към американците. Предположих също, че е северновиетнамец, защото изглеждаше малко по-едър и тежък от южняците, които бяха с дребна физика. Освен това повечето отговорни постове в победения юг се заемаха от северновиетнамци. Инстинктът ми подсказваше, че разговорът ни няма да е приятен.
Той вдигна поглед от паспорта ми.
— Аз съм полковник Манг.
Не отговорих. Но фактът, че наистина е полковник, ме убеди, че не става въпрос за обикновена проверка на паспорта и визата.
— Каква е целта на пътуването ви в Социалистическа република Виетнам — на добър английски ме попита полковник Манг. Имаше висок, писклив глас, който ми действаше на нервите.
— Туризъм — отговорих аз с лъжата, от която щяха да последват всички бъдещи лъжи. И ако виетнамецът знаеше, че това е лъжа, щеше да ме остави да лъжа, докато събере достатъчно лъжи, за да стегне примката на шията ми.
— Туризъм — повтори той и се втренчи в мен. — Защо?
— Бях войник тук — отвърнах аз.
Изведнъж поведението на полковник Манг се промени и от неприятно стана крайно заинтригувано. Може би трябваше да наруша инструкциите си и да излъжа за това, но наистина се налагаше максимално да се придържам към истината.
— Кога сте били тук?
— През шейсет и осма и после пак през седемдесет и втора.
— Два пъти. Значи сте били професионален военен.
— Станах професионален военен.
Виетнамецът посочи визата ми.
— Сега сте в запаса.
— Точно така.
Полковник Манг се замисли за миг.
— И какъв бяхте във Виетнам?
Поколебах се с половин секунда повече от необходимото.
— Готвач. Военен готвач.
Той като че ли прие тази информация.
— И къде служихте?
— През шейсет и осма служих в Ан Ке. През седемдесет и втора — в Биен Хоа.
— Наистина ли? В Ан Ке. Първа въздушнопреносима пехотна дивизия.
— Точно така.
— И в Биен Хоа. В коя дивизия?
— Бях готвач в подготвителния център.
— Нима? — Полковник Манг запали цигара и замислено дръпна. — Аз бях лейтенант в триста двайсет и пета дивизия от Виетнамската народна армия.
Не отговорих.
— Бях командир на пехотен взвод — продължи той. — През шейсет и осма полкът ми действаше около Хюе и Куанг Три. Там имаше части от вашата дивизия. В този район ли служихте?
Отново въпреки волята си трябваше да се придържам към истината.
— Няколко пъти съм бил близо до Хюе и Куанг Три.
— Нима? Като готвач ли?
— Точно така. — Помислих си, че това можеше да е приятен разговор между двама ветерани, ако не бе фактът, че са се опитвали да се убият.
Полковник Манг за пръв път се усмихна.
— След като сме служили по едно и също време, може да сме се срещали.
— Ако бяхме, господин полковник — малко невъздържано отвърнах аз, — сега само един от нас щеше да е тук.
Виетнамецът пак се усмихна, обаче лицето му не изразяваше нищо весело.
— Да, така е — съгласи се той. Известно време ме наблюдава, после отбеляза: — Не ми приличате на готвач.
Помислих си дали да не му дам рецептата си за двеста порции чили, но вместо това отговорих:
— Не разбирам какво искате да кажете, господин полковник.
Полковник Манг смучеше цигарата си и сякаш се взираше в миналото. Трябваше да предположа, че е свикнал да разпитва американски ветерани. Предположих също, че си харесва работата. Съвсем друг въпрос беше какво цели и какво знае.
— Връщат се много американски войници — осведоми ме той.
— Зная.
Двамата помълчахме, докато полковник Манг се наслаждаваше на цигарата си. Не бях особено притеснен, а и засега инцидентът изглеждаше като обикновена проверка, обаче хич не ми харесваше да седя на стола на отговарящия.
— И защо е този интерес към Виетнам? — попита той.
— Сигурен съм, че всеки има лични основания — отвърнах аз.
— Нима? И какво е вашето!
Ами, работех под прикритие за правителството на Съединените щати и разследвах странно убийство. Само че нямаше нужда полковник Манг да го научава. Всъщност този разпит се отличаваше с някои нюанси на дзен, затова отговорих: