Сирените на Холивуд (Книга 1)

Трета глава

Доста време тя седя зад волана на мерцедеса, без да помръдне. Бел Еър тънеше в спокойствие и тишина. Дори накъсаният шум от автомобилното движение по булеварда Сънсет не стигаше до тук.

Скрита от поглед, беше спряла в самото начало на широката, посипана е натрошен мрамор алея за коли пред дома на Рубънс и се колебаеше дали да продължи навътре. Самолет прониза облаците над нея по посока на международното летище на Лос Анджелис.

Погледът й обходи високите очертания на джакарандите15, опасващи предната част на имението, ала видя само това, което беше в съзнанието й — масивния начупен силует на Ню Йорк, който не преставаше да диша и при залез, и при изгрев-слънце, изпълвайки я със силата на богиня. Този велик кинетичен град прорязваше съзнанието й като победен вик.

Полуотворените й устни изпуснаха тих звук — сякаш това беше призракът на онзи вик, отслабнал от времето и разстоянието. Облегна се назад в прохладната кожена седалка, пръстите й лекичко погалиха извивката на волана.

Над западното крайбрежие настъпваше вечер. Ала до слуха й не долиташе нищо друго, освен ехото от победния вик, което опияняваше съзнанието като вино, докато мислите й се опитваха да уловят същността на онази крехка, гранитна душа. Туп-туп, туп-туп, леко трепкаше пулсът в гърлото, в китките й. Марк, Марк, силно биеха ударите на сърцето. Сълзи замъглиха очите й, тя прехапа устни и си помисли: „Мръсник такъв!“.

С рязко движение завъртя ключа на двигателя, бутна лоста на първа и подкара по алеята към къщата на Рубънс. Тя се оказа наистина много навътре — огромна къща с оранжеви испански керемиди и няколко свода, боядисани в бяло. Ослепителната белота се омекотяваше от розовото сияние на невидимия оттук Холивуд, който осветяваше небето така, както лъжлив жрец би раздавал благословия.

Дванайсетте тополи, покрай които мина, й навяха хлад и тъга. Лицето на помощника на мексиканския градинар, който профуча край нея върху хондата си на път за дома, беше безизразно.

На позвъняването отвори Мария, икономката, която също се бе приготвила да си върви.

— Buenas tardes16, сеньорита Уитни — поздрави я тя с лек поклон. — Сеньорът всеки момент ще се върне от корта.

— О! — възкликна Даяна. — С кого играе?

— С никого, сеньорита — усмихна се Мария. — Пуснал е машината.

Тя пропусна напред Даяна и затвори тихо вратата. Даяна продължи по коридора, хвърли поглед на огромната картина на Ел Греко върху лявата стена и през сводестата врата влезе в гостната.

От остъкления портал на задната стена видя да се приближава Рубънс. Беше облечен в бели шорти и фланелка с по два тъмносини канта отстрани. На рамото му висеше бяла кърпа. Едната ръка беше стегната с лента в бяло и синьо. Зад него, осветен от прожектори, се виждаше една трета от плувен басейн с олимпийски размери, а отдясно — ъгъл на тенис корт. Рубънс й се усмихна отдалеч.