Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Така ли е обаче?
Не.
Нещо е оцеляло…
Динозаврите се завръщат.
Продължи нататък. На равни разстояния се виждаха подсилващите ребра — тъмни ивици от въглеродна стомана със специална, наподобяваща пчелна пита, структура. Бе чула Торн да казва, че такива се използвали при свръхзвуковите самолети. Много леки и много устойчиви. Забеляза и че на всички прозорци са монтирани стъкла с много фина, армираща мрежа отвътре.
Защо беше нужна тази здравина?
Мисълта за това я смущаваше. Спомни си телефонния разговор с доктор Левин по-рано същия ден. Беше казал, че е обкръжен. От какво?
Беше казал: Усещам миризмата им, особено нощем.
Какво имаше предвид?
Кои бяха тези „те“?
Все още объркана, Кели тръгна към задната част на караваната, където имаше малко, но уютно жилищно отделение с перде на прозорците. Компактна кухня, тоалетна, четири легла. Под и над леглата бяха монтирани шкафове. Имаше дори и миниатюрна баня с душ.
Оттам Кели мина през хармониката, свързваща двете каравани. Донякъде напомняше връзката между железопътните вагони — малко проходче. Влезе във втората каравана, която по-скоро напомняше склад — гуми, резервни части, още лабораторно оборудване, рафтове и шкафове. Нещата там говореха, че експедицията ще е до някое далечно място. На гърба на караваната бе окачен дори мотоциклет. Кели опита да отвори някои от шкафовете, но бяха заключени. И тук имаше подсилващи опори, и тази каравана беше удивително здрава.
Защо, питаше се тя. Защо е всичко това?
— Погледни — каза Арби, застанал пред някакъв апарат на стената с множество светещи диоди, който напомняше термостат.
— Какво е това? — попита тя.
— Пулт за управление. Можеш да управляваш всичко оттук. Всички системи, всички уреди. Виж, има и екран…
Арби натисна един бутон и екранът просветна. Видяха Еди, който приближаваше към тях.
— Ей, а какво е това? — попита Арби. Под екрана имаше бутон, защитен с капаче. Отвори го. Бутонът беше сребрист и на него пишеше „З“.
— Това сигурно е защитата против мечки, за която спомена.
След миг Еди отвори вратата на караваната и каза:
— По-добре престанете, защото изтощавате акумулаторите. Хайде, чухте какво каза шефът. Време е да се прибирате у дома.
Кели и Арби се спогледаха.
— Добре — кимна Кели, — тръгваме си.
Излязоха от караваната намръщени.
Тръгнаха през халето към офиса на Торн, за да се сбогуват.
— Ще ми се да ни вземе — каза Арби.
— И на мен.
— Не искам да прекарам ваканцията у дома. През цялото време ще работят.
Имаше предвид родителите си.
— Знам.
И Кели не желаеше да се прибира у дома. Предпочиташе да прекара пролетната ваканция далеч от дома и неприятното положение там. През деня майка ѝ вкарваше данни в компютрите на една застрахователна компания, а вечер работеше като келнерка в бара на Дени. Винаги беше заета, а последният ѝ приятел, Фил, оставаше у тях до късно почти всяка вечер. Когато и Емили беше там, нямаше проблеми, но сега тя учеше за медицинска сестра в обществения колеж, така че Кели беше сама в къщата, а Фил беше някак неприятен. Майка ѝ обаче го харесваше и не желаеше Кели да говори лоши неща за него. Казваше ѝ, че трябвало да порасне.
Тръгна към офиса на Торн, изпълнена с невъзможната надежда, че в последния миг той ще се умилостиви. Той говореше по телефона, с гръб към тях. На екрана на компютъра му видяха една от сателитните снимки от кабинета на Левин. Торн увеличаваше изображението последователно. Те почукаха на вратата, открехнаха я.
— Довиждане, доктор Торн.
— Доскоро, доктор Торн.
Той се обърна и им махна със слушалката в ръка.
— Довиждане, деца.
Кели се поколеба.
— Не може ли да поговорим Малко за…
Торн поклати глава.
— Не.
— Но…
— Не, Кели. Трябва да се обадя по телефона веднага. В Африка вече е четири сутринта и след малко тя ще си легне да спи.
— Коя?
— Сара Хардинг.
— И Сара Хардинг ли ще дойде? — попита Кели, все още на вратата.
— Не знам — Торн сви рамене. — Приятна ваканция, деца. Ще се видим след седмица. Благодаря за помощта. А сега си тръгвайте. — Погледна към халето и извика: — Еди, децата си тръгват, изпрати ги до вратата и заключи след тях! Донеси ми документите и си приготви багажа. Идваш с мен. — После, със съвсем различен тон, добави: — Да, централа, все още чакам.