Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Десета глава

Токио, Звездното градче, Москва, Архангелское

— Ах това мръсно копеле Хитасура! — изръмжа Големия Езо.

Намираше се във влажния тунел под сградата „Кинжито“ и гледаше с мрачен поглед обезобразеното тяло на Фукуда. Зъбите й все още стискаха тръбичката за духане, стоманеният „шурикен“ вътре така и не беше излетял. Изпита чувство на гордост от решителния израз на лицето й — приличаше на тигрица, която всеки миг ще се нахвърли на жертвата си. Тази жена беше постигната от самурайска смърт, на бойното поле…

— Мръсното копеле Хитасура! — повтори заплашително той, но в поведението му липсваше мъката, която обикновено се ражда при загубата на близък роднина или ценен помощник като Фукуда.

В съседния тунел профуча влак, грохотът дълго отекваше в бетонната тръба.

— Това е работа на онова копеле Хитасура, което е довело бойците си тук!

Кои — „твърдата машина“, която някога носеше името Хоно Канзей, бавно коленичи до него. Пръстите й леко докоснаха хладната буза на Фукуда.

— Това не е работа на Хитасура — тихо промълви тя. Гласът й беше хладен и далечен. — Преди да бъде застреляна, е водила ръкопашен бой… С противник, който е бил по-силен от нея…

— Тори Нън! — изръмжа Големия Езо. — Ето защо Хитасура е побягнал още при първия капан и е тръгнал да събира армията си! После ги е довел горе, в музея… Заради тази жена е рискувал да попадне в лапите на полицията. Двамата пак са в екип и това е лоша новина за мен.

— По-скоро за нея — процеди Кои и бавно се изправи.

Небето на изток поруменя, първите лъчи на слънцето — оранжеви като току-що изстискан портокалов сок, неуверено надникнаха през тесните процепи в сивите облаци. Когато върховете им докоснаха водите на река Сумида, която извиваше току под блока, в който се намираше апартаментът на Големия Езо, те блеснаха като разтопено олово.

Изправена до прозореца, Кои безмълвно наблюдаваше как оловото потрепва и оживява, развълнувано от малка рибарска лодка, насочила се към крайбрежното рибно тържище Тцуки. Водата, а и бреговете на реката съдържаха в себе си толкова нюанси на сивото, че Кои неволно се зае да ги брои. Сякаш се готвеше да изнася сказка за величието на безкрайността…

— Предстоят ни няколко неотложни задачи — каза Големия Езо. — Първо: трябва да открием начин да се вмъкнем в сделката между Хитасура и Кунио Мишита. Проклетникът положително смуче огромни суми от Мишита за своето посредничество. Дневниците на Саката разкриват огромните мащаби на политическата корупция, а точното описание на дадените подкупи е нещо наистина безценно. Защо неговите, а не моите пръсти да са в кацата с меда?