Изкуството на заблудата
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–018–83
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изкуството на заблудата». Краткое содержание книги:
Щом се озова зад волана, психоложката се отърси от мокрите капки и се обърна към задната седалка, за да си вземе чадъра. Когато погледна през замъгленото от дъжда задно стъкло, й се стори, че видя една фигура — със сигурност беше на мъж — да стои зад оградата на клинообразния бетонен подземен гараж. Стоеше там и я наблюдаваше.
Тя се обърна отново напред, завъртя огледалата за задно виждане — и външното, и вътрешното — и го видя отново: черен силует, сякаш изрязан от картон, стоящ абсолютно неподвижно на второто ниво на триъгълния гараж.
След първоначалния изблик на паника, който я смрази, Матюс реши, че това вероятно е Уокър, и изпита известно безпокойство, че я следи, но се успокои с мисълта, че засега не бе направила нищо, с което да накърни уважението му към нея; нищо, което да превърне един почитател във враг, въпреки че знаеше колко е тънка линията, по която ходеше.
Щом се поуспокои, психоложката, която не бе свикнала да трепери и да се свива, реши да се изправи лице в лице с младежа. Тя запали хондата, изкара я от паркинга на приюта, заобиколи бързо сградата и влезе отново в подземния гараж. Взе с негодувание карнетката с билети за паркиране, осъзнавайки, че за да предаде посланието си на Уокър, ще трябва да прежали още няколко долара, но готова да се раздели с два пъти повече, за да си осигури спокойствие на духа.
Изкачи се по рампата на второто ниво и паркира на първото свободно място, което й попадна. Грабна чантата си, заключи колата и тръгна бързо към онази зона от гаража, където бе видяла силуета. Нямаше никой.
Тя извика:
— Господин Уокър?
Хвана се за парапета на оградата и се наведе, за да огледа по-голям район. От лявата й страна се простираше новият футболен стадион, като заемаше по-голямата част от хоризонта и скриваше почти напълно „Сейфа“ — прозвището, с което местните жители наричаха бейзболното игрище „Сейфко Фийлд“. От дясната й страна бе пълно с небостъргачи, които се състезаваха за гледка към залива Пюджит Саунд. Матюс погледна нагоре, после надолу, като се чудеше дали не е сгрешила нивото. Като сведе очи право надолу към тротоара, тя обхвана с поглед всички пешеходци, нащрек за някой, който бърза; някой, който е с телосложението на Уокър и е облечен с неговите анцугова блуза и дънки; някой, който също да гледа към нея.
Докато оглеждаше минувачите, забеляза сигналната лампа и набиващия се на очи надпис на патрулна кола №89 на Окръжната шерифска служба. Тя се появи на улицата от дясната й страна, в непосредствена близост до изхода на закрития паркинг. „Прейър?“
Дафни, която ходеше да тича всеки ден, се втурна да бяга като същинска фурия. Прелетя покрай редиците паркирани коли и се спусна по витата, хлъзгава автомобилна рампа, която я бе отвела на второто ниво, като се стараеше да не изпуска от очи завиващата покрай гаража патрулка. Искаше отчаяно да зърне шофьора й. Не тичаше, а спринтираше към изхода на кънтящия гараж и неизброимите разноцветни светлини — неонови лампи, светофари, фарове и стопове, — които се сменяха като в калейдоскоп.
Съсредоточена върху патрулната кола, Матюс не забеляза групичката от четири улични пънкара, докато едва не връхлетя върху нея. Скупчени под свода на следващото ниво на паркинга, те я погледнаха с празни очи — по-скоро с празни глави — във въздуха се усещаше острият мирис на марихуана.
Патрулката, която се намираше от дясната й страна, увеличи скоростта си. Тя погледна към нея, но твърде късно.
Едно от по-големите момчета се приближи към нея иззад паркираните коли.
— Какво зяпаш?
Дафни се зачуди дали да покаже значката си, но реши да не го прави. Този род хлапета хранеха особена неприязън към властите. Вземайки това решение, тя изпита нещо, което би трябвало да е паниката на беззащитен цивилен гражданин. Но ако бяха поели достатъчно марихуана, пънкарите нямаше да представляват голяма заплаха за нея, въпреки външността си. Виж, ако бяха взели амфетамини и пушеха трева, за да намалят ефекта им, тогава щеше да си има проблеми. Покрай доброволната си работа в приюта беше понаучила това-онова.
Друг хулиган, с изрусена коса и достатъчно обеци по лицето, за да задейства детекторите за метал на някое летище, тръгна след първия пънкар.