Страхът на мъдреца (Част II)

Дедан изсумтя.

— Това не ви ли звучи твърде познато? — промърмори той достатъчно силно, за да го чуят всички. — Чудя се дали и той е опикавал дърветата като нас?

Хеспе го изгледа ядосано и мускулите на челюстта й се стегнаха.

Изпуснах тиха въздишка.

— Свърши ли? — остро попита Хеспе и хвърли на Дедан продължителен, гневен поглед.

— Какво? — попита Дедан.

— Ще мълчиш, докато разказвам историята си — отвърна Хеспе.

— Но всички останали казаха какво мислят! — Дедан се изправи възмутено на крака. — Дори и немият им пригласяше. — Той махна с ръка към Темпи. — Защо само на мен се караш?

Хеспе кипна от възмущение.

— Защото се опитваше да се заяждаш по средата на разказа ми.

— Да кажеш истината, не означава да се заяждаш — промърмори Дедан. — Някой от нас все трябва да прояви малко здрав разум.

— Продължаваш да го правиш! — Хеспе вдигна ръце. — Не можеш ли да се въздържиш поне една вечер? Използваш всяка възможност да се оплакваш!

— Поне казвам каквото мисля, когато не съм съгласен с нещо — заяви Дедан. — А не си мълча като някой страхливец.

Очите на Хеспе проблеснаха и макар да знаех, че не трябва да го правя, реших да се намеся.

— Добре — прекъснах ги аз и погледнах Дедан. — Ако имаш по-подходяща идея как да намерим тези хора, нека да я чуем. Да разговаряме като възрастни хора.

Намесата ми изобщо не впечатли Дедан, а само го накара да се обърне срещу мен.

— Ти пък какво знаеш за възрастните? — заяде се той. — Омръзна ми някакво хлапе, което вероятно дори още няма косми по топките си, да ми говори снизходително.

— Сигурен съм, че ако маерът знаеше колко космати са твоите топки, щеше да сложи теб начело — отвърнах аз със спокойствие, което се надявах да го вбеси. — За съжаление, изглежда, че той е пропуснал този факт и е предпочел мен.

Дедан си пое дъх, но преди да успее да каже нещо, Темпи се намеси:

— Какво е топки?

Дедан изпусна всичкия въздух, който беше поел, и се обърна да погледне Темпи със смесица от раздразнение и веселост. Едрият наемник се изкикоти и направи недвусмислено движение с шепи между краката си.

— Нали се сещаш — топки — рече той без помен от смущение.

Зад гърба му Хеспе вдигна очи към небето и поклати глава.

— А — каза Темпи и кимна разбиращо. — Защо са му на маера космати топки?

Настъпи пауза, последвана от взрив от смях, който разтърси лагера ни и стопи насъбралото се напрежение, което заплашваше да прерасне в юмручен бой. Хеспе се смееше, останала без дъх, и се държеше за корема. Мартен бършеше сълзите от очите си. Дедан се смееше толкова силно, че не можеше да стои прав, и накрая се подпря с ръка на земята, за да не падне.