Единствената
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542713210
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствената». Краткое содержание книги:
Когато реши да участва в Избора, Америка Сингър и за миг не си мислеше, че ще се озове близо до спечелването на короната — или пък до сърцето на принц Максън. Но, с наближаването на края на състезанието и връхлитащата пред стените на двореца опасност, младата жена все повече осъзнава какво може да загуби и колко силно трябва да се бори за бъдещето, което така силно желае.
Седях мирно, мъчейки се да прогоня тревогата от главата си. Трябваше да се съсредоточа върху собственото си положение. Но какво щях да правя, ако убиеха Аспен? Или Максън…
— Шшш! — наредих на Пейдж, макар че не беше проронила и дума. — Чуваш ли това?
И двете наострихме уши към улицата.
— … Макс — провикна се някой. — Излез, Мер. Макс е.
Несъмнено на Аспен му беше хрумнало да използва тези имена.
Изправих се на крака и изтичах до края на уличката, а Пейдж ме следваше по петите. Видях камионът да пълзи като охлюв по главната улица. От прозорците му надничаха няколко глави.
Обърнах се назад.
— Пейдж, искаш ли да те вземем с нас?
— Къде?
— Обещавам ти, че ще имаш истинска работа и храна, както и че вече никой няма да те удря.
Уморените u очи плувнаха в сълзи.
— В такъв случай не ме интересува къде ще е. Идвам.
Хванах я със здравата си ръка — ръкавът на палтото ми висеше край ранената — и хукнахме към пътя, придържайки се към стените на сградите.
— Макс! — извиках, като ги наближихме. — Макс!
Гигантският камион спря рязко, а Максън, Аспен и страж Ейвъри изскочиха от него и се спуснаха към нас.
Виждайки отворените обятия на Максън, пуснах ръката на Пейдж и се хвърлих в тях. Той ме прегърна силно и аз изпищях от болка.
— Какво има? — попита Максън.
— Простреляха ме.
Аспен ни раздели, като хвана ръката ми, за да я огледа.
— Можеше да е доста по-зле. Трябва да те върнем в двореца и да намерим начин да те превържем. Предполагам, не е добра идея да намесваме доктора? — погледна той към Максън.
— Не искам да се мъчи — настоя той.
— Ваше Височество — обади се Пейдж, падайки на колене. Раменете u се тресяха, сякаш плачеше.
— Това е Пейдж — представих я накратко аз. — Да се качваме в камиона.
Аспен u подаде ръка.
— Вече си в безопасност — увери я той.
Максън ме прегърна през кръста и ме придружи до каросерията.
— Мислех, че ще те търсим цяла нощ — изрече на глас опасението си той.
— Аз също. Само че болката не ми позволи да стигна много далеч. Пейдж ми помогна.
— В такъв случай и ние ще u помогнем, имаш думата ми.
Тримата с Максън и Пейдж се качихме в каросерията и камионът потегли скоростно към двореца. Този път металният му под ми се стори неочаквано уютен.
ЧЕТЕРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Аспен ме вдигна от пода на камиона и с бързи крачки ме пренесе в малка стаичка. По размери тя беше колкото банята ми и съдържаше само две тесни легла и скрин. Стените u бяха осеяни с малки бележчици и снимки, което u придаваше известна атмосфера, но иначе беше гола, макар и пренаселена в момента — с Аспен, страж Ейвъри, Максън и Пейдж заемахме цялата u площ докрай.
Аспен ме сложи да легна на едното легло, но колкото и внимателни да бяха движенията му, ръката ми продължаваше да пулсира от болка.
— Трябва да извикаме доктора — обяви той. Личеше си обаче, че се съмнява в собствените си думи. Намесехме ли доктор Ашлър, щеше да се наложи или да му кажем цялата истина, или да му замажем очите с някоя безобразна лъжа, а не искахме да прибягваме до никой от тези варианти.
— Недейте — примолих им се немощно. — Няма да умра от куршум в ръката. Просто ще ми остане дълбок белег. Трябва да почистим раната. — Пришпорих ги с болезнена гримаса.
— Ще ти е нужно обезболяващо — каза Максън.
— Възможно е да се инфектира. Онази уличка беше ужасно мръсна, а аз пипах раната u — призна си гузно Пейдж.
Жесток пристъп на болка ме прогори като с ръжен и аз изсъсках през зъби:
— Ан. Намерете Ан.
— Кой? — недоразбра Максън.
— Главната u прислужничка — обясни Аспен. — Ейвъри, отиди да намериш Ан и донесете аптечка. Ще се наложи да действаме с подръчни средства. И ще трябва да измислим какво да правим с нея. — Добави, кимвайки с глава към Пейдж.
Видях как тревожните очи на Максън най-сетне смогнаха да се откъснат от окървавената ми ръка и да намерят изтормозеното лице на Пейдж.
— Да не си някоя престъпничка? От къщи ли си избягала? — заразпитва я той.
— Не и такава, за каквато ме мислите. Да, избягах от къщи, но никой не ме търси. Максън обмисли думите u.
— Добре дошла на борда. Слез с Ейвъри в кухнята и кажи на госпожа Удърд, че принцът те изпраща за нейна помощничка. Предай u незабавно да се яви в стражевото крило.
— Удърд. Добре, Ваше Височество — Пейдж му се поклони ниско и излезе от стаята след страж Ейвъри, оставяйки ме насаме с Максън и Аспен. Бях прекарала цялата нощ в компанията и на двамата, но сега за пръв път се оказвахме без други хора наоколо. Усещах как тежестта на тайните ни изпълва и бездруго клаустрофобичната стаичка.