Зимният фестивал
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-19-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Зимният фестивал». Краткое содержание книги:
Двойна екзекуция. Двама крадци са решили другояче.
Новата империя възнамерява да отпразнува победата си над националистите с ден, който никога няма да бъде забравен. По време на честванията на Зимния фестивал императрицата ще сключи брак, а двама предатели (Дигън Гаунт и Вещицата от Меленгар) ще бъдат екзекутирани публично. След като императрицата претърпи фатален инцидент, империалистите най-сетне ще имат пълен контрол. Има само един проблем — Ройс и Ейдриън най-сетне са открили изгубения наследник и времето за дела е настъпило.
— О — Ройс кимна. — Ами добре. Радвам се, че няма проблем.
— Не бих го нарекъл проблем, но…
— Но?
— Често я виждам сутрин, когато отивам до Катеричето дърво да поговоря с Рениан. Госпожица ДеЛанси понякога се разхожда в градината, винаги спира да ни почете.
Майрън замлъкна.
— И? — подкани го Ройс.
— Една сутрин тя взе ръката ми и се вгледа в дланта ми в продължение на няколко минути.
— Опа — промърмори крадецът.
— Да — рече Майрън с широко разтворени очи.
— Какво ти каза?
— Че ми предстояли две пътувания — и двете неочаквани. Каза, че нямало да се чувствам готов, но да не съм се страхувал.
— От какво?
— Не каза.
— Типично.
— Тогава ми каза още нещо и беше тъжна, както когато пее.
— Какво беше то? — попита Ройс.
— Каза, че искала да ми благодари предварително и че вината не била моя.
— Не е обяснила и това, нали?
Майрън поклати глава.
— Но беше много притеснително — беше изключително сериозна. Знаеш ли какво имам предвид?
— Твърде добре.
Майрън седна и си пое дъх.
— Ти я познаваш. Трябва ли да се притеснявам?
— Аз винаги го правя.
Ройс крачеше из градината под ранните лъчи на зората. Имаше навик да става рано. За да не събуди Гуен, се бе измъкнал да се разходи край манастира. Тук-таме имаше скелета, но по-голямата част от абатството бе приключена. Олрик бе финансирал възстановяването като част от възнаграждението на Ририя за спасяването на Ариста от Пърси Брага. Магнус надзираваше строителните дейности и изглеждаше истински щастлив да възвръща сградите към някогашната им слава, макар работата с Майрън да объркваше джуджето. Монахът предоставяше подробни, но необичайни детайли, включващи дължината на буталка за масло и лъжици или дебелината на дадена книга. Но въпреки това постройките биваха издигани и Ройс трябваше да признае, че монахът и джуджето са свършили отлична работа.
Сега дебела ледена покривка обгръщаше земята, а небето беше яркосиньо. Майрън вече бе приключил с картата. Ройс знаеше, че трябва да тръгне, но се колебаеше. Наслаждаваше се да лежи с Гуен и да се разхожда с нея в градината. Забелязвайки слънцето да се издига над сградите, той пое обратно. Гуен сигурно вече беше станала. Закуската с нея беше любимата част от деня им.
Обичната му още беше в леглото, легнала с гръб към вратата.
— Гуен? Зле ли ти е?
Тя се обърна с лице към него и Ройс видя сълзи в очите ѝ. Притича към нея.
— Какво има, какво не е наред?
Тя се протегна и го прегърна.
— Ройс, съжалявам. Ще ми се да имаше повече време? Ще ми се…
— Гуен? Какво…
Някой почука на вратата и тя се отвори. На прага стояха пълничкият абат и някакъв непознат.
— Какво има? — сопна се Ройс, изучавайки странника.
Беше млад и облечен в мръсни дрехи. Вятърът здравата беше пообрулил лицето му, а върхът на носа му бе замръзнал.
— Простете, мастър Мелбърн — рече абатът. — Този мъж е яздил изключително бързо от Акуеста, за да ви донесе новини.
Ройс погледна към Гуен и се изправи, макар пръстите ѝ да се мъчеха да го задържат.
— Какво гласи съобщението?
— Албърт Уинслоу ми каза, че ще ми платите допълнителен златен тенент, ако пристигна бързо. Яздих без почивка.
— Какво гласи съобщението? — гласът на Ройс се вледени.
— Ейдриън Блекуотър е заловен и затворен в имперския дворец.
Ройс прекара ръка през косата си, едва дочувайки как Гуен благодари на мъжа и му плаща.
Ярка слънчева светлина осветяваше вътрешността на конюшнята. Дъските на различните отделения бяха бледожълти, времето още не ги бе посивило. Миризмата на стърготини се смесваше приятно с тази на тор и сено.
— Трябваше да предположа, че ще си тук — рече Ройс, сепвайки Майрън, който стоеше между двата коня.
— Добро утро. Благославях коня ти. Тъй като не знаех кой ще вземеш, благослових и двата. Пък и някой трябва да ги погали. Брат Джеймс почиства много добре, но никога не отделя време да ги погали по врата или по муцуните. В „Песента на Берингър“ сър Адуайт казва: „Всеки заслужава малко щастие“. Истина е, не смяташ ли? — Майрън погали муцуната на тъмния кон. — Мишка я познавам, но кой е това?