Смърт и малко любов

— Не се познаваме — отново се усмихна тя, този път не със заучената усмивка, а някак закачливо. — Но още щом сте влезли в сградата, веднага ме предупредиха, че е дошъл Александър Каменски от „Вега“ със съпругата си. — Тя кимна към нещо зад гърба си и като проследи погледа й, Саша видя радиотелефон.

— Предупреждават ви за всички сериозни клиенти, така ли? — сети се той.

— Разбира се. Не бих струвала и пукната пара, ако не се бях погрижила за това предварително. Така бихме могли да изтървем и Рокфелер. Ако искам да привлека към нашата фирма солидни капитали, трябва сериозно да съм се подготвила за това. Съгласен ли сте?

Тримата се разсмяха и седнаха в меките фотьойли около масичката. Татяна веднага звънна на някого и след минута им донесоха кафе и напитки.

— Как е господин Латишев? — заинтересува се Александър и отпи голяма глътка студен портокалов сок с лед. — Спомням си, че се видяхме на откриването на едно ново киностудио за производство на рекламни филми.

— Добре е. Вярно, изживява малка лична драма, но мисля, че ще се оправи.

— Защо, какво се е случило?

— Момичето, за което искаше да се ожени, се омъжва за друг. Банална история, нали? Вероятно на света няма мъж, който поне веднъж да не го е преживял. И според мен още никой не е умрял от това. — Татяна говореше с усмивка, сякаш разказваше забавен анекдот.

— И кого е предпочела неверницата? Някой още по-богат? Или още по-красив?

— О, няма да повярвате, но доколкото знам, избраникът й е от съвсем друг кръг на обществото.

Каменски наостри слух. На няколко пъти бе виждал търговския директор на „Синият Дунав“ Марат Латишев по различни делови и рекламни сборища. Той създаваше впечатление на много самоуверен и преуспял бизнесмен, достатъчно ловък, за да процъфтява, достатъчно подъл, за да постига всичко с всякакви средства, и достатъчно хитър, за да не афишира всичко това.

— Ами годеницата му? — попита той, остави на масата тежката чаша и извади цигарите си. — Достойна ли е да се тормози толкова за нея?

— Дано не ме сметнете за клюкарка — Татяна направи лицемерна физиономия, — но тъй като виждам, че познавате господин Латишев достатъчно добре, ще ви кажа: годеницата е дъщерята на самия Бартош. Марат много се надяваше да я вземе за жена.

— Сериозно ли! — плесна с ръце Даша, която съпругът й, разбира се, не бе посветил в поставената му задача, но тя бе достатъчно умна и съобразителна, за да се досети веднага. Тя не знаеше нищо нито за второто убийство, нито за Елена Бартош, която получила странно писмо, но разбра, че Саша неслучайно я бе довел на тази изложба и неслучайно бе подхванал разговор с хубавичката Татяна, макар че дори не бе погледнал представителите на другите фирми. Щом Саша се старае да разприказва момичето, значи трябва да му се помогне. — Ама как така! — продължи тя с учуден поглед. — Марат е такъв мъж, всяко момиче трябва да е щастливо, ако може да се омъжи за него!