Български психар

Тръгвам пеша по „Царя“ и си подсвирквам. Чувствам се прекрасно. Завивам по „Раковска“ и влизам в първия магазин за телефони, който виждам. Купувам четири от най-новите джиесеми и четири SIM карти. Трябват си комуникации. После се разхождам малко и става време за срещата ми с Бобката, която сме се разбрали да се проведе в едно закътано тихо кръчме в долни Лозенец. Отивам по-рано и поръчвам бутилка бяло вино с лед и лимони. Страшно питие за летните вечери. Не минава много време и влиза Боби, който се засмива, като ме вижда как с фас в уста чета откраднатото от кантората на Пирдопски списание.

- Браво за винцето. Добра идея. Цял ден си мисля колко ми се пие студено бяло вино. -

Сяда срещу мен и се отпуска на стола.

Заведението е много хубаво с тази закътана градина с дървени маси с покривки с национални мотиви и приглушено осветление.

- Аз си мисля да поръчам едни пъстървички на керемидка за компания на винцето. Какво ще кажеш, Бобка?

Боби вдига одобрително палец и пали пура. Аз му сипвам от винцето и си казваме наздраве. После му връщам запалката, калъфа, в който е останала една пура, и гилотинката за подрязване.

- Бобка, реших, че пурите не са баш моето нещо. Благодаря ти за жеста, но ти връщам подаръка, на теб повече ти отива.

Той се усмихва.

- Щом не те кефи - не те кефи - и ги прибира в джоба на сакото си.

Скоро идва рибата, която е фантастична. Поръчвам още една бутилка вино и се храним в мълчание. На съседната маса група дебеловрати пичове с мърлите си малко развалят идилията, но ние ги игнорираме. Боби бута чинията си настрани, отпива сериозна глътка от виното, което е траминер „Хан Крум“ и е много добро. Не че аз разбирам, питах сервитьора да ми препоръча нещо. След малко и аз приключвам с хапването. Готина е тази пъстърва. И от риба много не разбирам, повечето ми опит с морската кухня е свързан с яденето на консерви копърка или скумрия. Паля цигара и поглеждам Боби въпросително. Той захапва пурата си, махва на сервитьора и си поръчва уиски. Аз оставам на вино засега.