Брон
- Автор: Донър Лорън
- Серия: New Species #5
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Брон». Краткое содержание книги:
Когато научава, че ще живее под един покрив с Бека, приема това като шанс да разшири познанията си за хората. За щастие, може да го направи и в същото време да държи ръцете си далеч от нея…
Добрите му намерения отиват по дяволите, когато двамата са отвлечени и затворени в клетка. За Брон кошмарът започва отново. Двамата с Бека трябва да разчитат един на друг, ако искат да оцелеят.
— Колекционери на екзотични животни. — Гласът му стана по-плътен.
— Да или на други изроди.
— Защо изкрещя след като те отведоха? — Мъжът я подуши и отвори очи. — Ранена ли си? — Едната му ръка освободи гърба й и нежно обгърна нараненото й лице, избягвайки да докосва скулата й. — Ударили са те. — Ръката му се спусна на кръста й.
— Един от негодниците ми насини бедрото. Решиха, че могат да ме използват, за да те контролират, защото, когато изкрещях първия път ти подивя и започна да ревеш. И докато се опитвах да освободя пленения Вид, нападнах друг малоумник, но той ме удари в лицето.
Брон обви ръцете си около нея и я повдигна — с което я изненада — и я отнесе до леглото. Намести я в обятията си, седна и я сложи в скута си. Едната му ръка остана на гърба й, а другата хвана подгъва на нощницата и я дръпна нагоре, оголвайки бедрата й.
Тя не се възпротиви, разбра, че има намерение да прегледа червените следи по кожата й, след което той бързо смъкна дрехата надолу. Погледът му срещна нейния и между тях се установи мълчание. Накрая мъжът въздъхна и сведе очи към устата й.
— Трябва да поговорим.
Мамка му!
— Знам — прошепна, като се надяваше, че е достатъчно тиха, за да не я чуят. — Те си мислят, че вече сме спали заедно, а и аз не им казах истината. Просто ги оставих да си го мислят. Според мен, това бе най-умното нещо, което можех да направя за момента, но сега очакват от мен, хм, да ти помогна да им дадеш от спермата си — каза бързо, преди да е изгубила самообладание. — Трябваше да видиш какво сториха на другия мъж от Видовете. По-скоро бих направила това, което искат, отколкото да им позволя да те наранят по този начин.
— Какво направиха?
Бека сведе поглед към голите му гърди, не можеше да го погледне в очите, докато описваше машината и как работи. Ръката му се стегна около талията й, но той запази мълчание, докато не спря да говори.
— Погледни ме! — Брон пое дълбоко дъх и се вгледа в очите й, когато тя вдигна поглед.
— Да?
— Знаеш какво трябва да се случи, ако спасителния екип не ни намери, докато настъпи време да дам пробите. Не искам да ми причинят същото. — Стисна челюсти от гняв. — Твърде много искам от теб, нали?
По бузите й плъзна червенина, но сега бе неин ред да се вгледа в устните му. Те бяха меки, пълни и съблазнителни.
— По всяко друго време, вероятно щях да го направя с удоволствие, но… хм, да. Това не е особено романтично, нали?
— Бека!
Тя се взря в сините му очи.
— Знам. Беше жалък опит за шега.
— Няма да те принуждавам да се съгласяваш с това. Кажи не и ще отида с тях доброволно, за да не те излагам на опасност, ако окажа съпротива.
Младата жена се поколеба, замисли се и взе решение.
— Бях привлечена от теб още в момента, в който се срещнахме, така че няма да представлява трудност да те докосвам, за да те възбудя. Просто ми се искаше да не е тук и при тези обстоятелства. Не съм ексхибиционистка, така че това допълнително ще влоши нещата.
— Какво означава това?
Тя се усмихна, доволна, че е успяла да го разсее.
— Човек, който обича да показва гениталиите си или да извършва сексуални действия пред хора. Така достига оргазъм. Възбужда се по-силно, когато други могат да го видят какво прави. — Погледна към камерата и цялата й смелост изчезна. — Сигурно има видеонаблюдение и в онази стая. Забравих да огледам, бях твърде ужасена от онова, което се случваше. Мамка му. Надявам се да не пазят записите. Баща ми ще получи инфаркт, ако в крайна сметка ги качат в някой порно сайт.
Той я хвана за брадичката и обърна лицето й към себе си, докато погледите им се срещнаха.
— Ще се справим по някакъв начин и ще оцелеем.
Искреността в гласа му я увери, че пред каквото и да се изправят, ще го направят заедно.
— Можеш да ми се довериш. Мразя тези негодници.
Ярост бе изпълнила Брон, докато се опитваше да успокои Ребека Оберто. Тя полагаше усилия да бъде смела, но той не можеше да пропусне страха, стаен в очите й. Всички неща, които й бе казал — защо никога не е докосвал човешка жена — повторно минаха през съзнанието му. Потръпна вътрешно и разбра, че само е влошил положението със своята откровеност.