Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
- Със сигурност не отговаря на очакванията ми и не бих могла да я нося - каза тя твърдо. - Ще трябва да направиш нещо.
Сали Калавера дръпна малко по-силно от необходимото една розова панделка.
- Този костюм е създаден специално за ролята.
Франческа се смъмри, че не е обърнала достатъчно внимание на роклята вчера, когато Сали й я мереше. Но тогава беше толкова разсеяна от изтощение и от факта, че Лойд Байрон се беше оказал така неразумно упорит, когато му се оплака от ужасните условия на живот, че едва погледна костюма. Сега оставаше по-малко от час, преди да се яви на снимачната площадка за първата от трите си сцени. Поне мъжете във филмовата компания бяха отзивчиви, намериха й по-удобна стая с отделна баня, донесоха й храната заедно с джина, за който си беше мечтала. Макар че „кокошарникът“ с малките си прозорци и светъл фурнир беше истинско извращение, тя спа като заклана и дори на сутринта се събуди изпълнена с очакване - а сега този костюм!
След като се извърна, за да види гърба на роклята, тя реши да се опита да убеди Сали.
- Със сигурност имаш и нещо друго. Абсолютно никога не нося розово.
- Това е костюмът, който Лорд Байрон одобри, и аз не мога да направя нищо повече. - Сали затегна и последните кукички, които закопчаваха гърба на роклята и издърпа връзките по-грубо от необходимото.
Франческа изстена тихо от неудобното пристягане.
- Защо все го наричаш с това нелепо име, Лорд Байрон?
- Щом задаваш този въпрос, значи, не го познаваш много добре.
Франческа отказваше да позволи на гардеробиерката или на костюма да развали настроението й. Все пак горката Сали трябваше да работи в този ужасен фургон всеки ден. Това би вбесило всеки. Напомни си, че й е дадена роля в престижен филм. Освен това външният й вид беше достатъчно поразителен, че да засенчи всеки костюм, дори този. И все пак задължително трябваше да направи нещо, за да получи хотелска стая. Нямаше намерение да прекара още една нощ на място, което не предлагаше обслужващ персонал.
Френските токчета на чехлите й скърцаха по чакъла, докато вървеше по алеята и се отправяше към плантаторската къща, а огромната й рокля с кринолин се полюшваше около нея. Този път нямаше да допусне грешката, която направи вчера, да се опитва да преговаря с лакеите. Този път щеше да отиде направо при продуцента с цял списък оплаквания. Вчера Лойд Байрон й беше казал, че иска персоналът и актьорите да живеят заедно, за да се създаде екипен дух, но тя подозираше, че просто е стиснат. По нейно мнение появата в престижен филм не можеше да компенсира живеенето й като варварин.
След няколко упътвания тя най-сетне намери Лу Стайнър, продуцента на „Делта Блъд“. Беше в коридора на имението „Уентуърт“, точно до гостната, където подготвяха снимачната площадка. Развлеченият му вид я порази. Дундест и неизбръснат, със златен анкх символ, висящ в отворената яка на хавайската му риза, изглеждаше така, сякаш продава откраднати часовници на някой ъгъл в Сохо. Тя прескочи електрическите кабели, навити по килима на коридора, и се представи. Когато той вдигна поглед от клипборда си, Франческа започна да изброява оплакванията си, като в същото време запази усмивката на лицето си.
- ...затова, господин Стайнър, не мога да прекарам още една нощ в това ужасно място. Сигурна съм, че разбирате. Трябва да получа хотелска стая, преди да се стъмни. - Тя го загледа победоносно. - Толкова е трудно да се спи, когато се тревожиш, че хлебарките ще те погълнат.
Той отдели няколко мига да погледа влюбено повдигнатите й гърди, после издърпа един сгъваем стол и седна в него, като се разкрачи толкова широко, че тъканта на панталона се опъна по бедрата му.
- Лорд Байрон ми каза, че си истинска хубавица, но не му повярвах. Това показва колко съм глупав. - Той издаде неприятен цъкащ звук с уста. - Единствено главните актьори и актриси имат хотелски стаи, сладкишче, и то само заради договорите им. Докато простолюдието трябва да търпи лишения.
- Простолюдието? - тросна се тя, напълно забравяйки всички усилия за смирение. Всички хора в този бранш ли бяха толкова гнусни? Почувства раздразнение към Миранда Гуинуик. Дали Миранда знаеше колко неприятни ще са условията тук?