Придворната дама
- Автор: Ведсьо Олесен Ане-Мари
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Матком
- ISBN: 978-954-9930-87-0
- Переводчик: Мария Змийчарова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Придворната дама». Краткое содержание книги:
XVI век, Франция. Бушува кървава религиозна война между католици и хугеноти. Макар че на трона вече е обявеният за пълнолетен Шарл IX, реално все още управлява майка му Катерина Медичи. Младата, красива и войнствена Мадлен дьо Мондидие пристига в Париж и става придворна дама на Катерина, но скоро се влюбва във водача на хугенотите Луи дьо Конде. Докато страната е на прага на разпад, Мадлен трябва да оцелее сред подлите политически и еротични игри на френската аристокрация. „Придворната дама“ е едновременно вълнуващ и цветен роман за един от най-драматичните периоди в европейската история и вечната история на една жена, която трябва да намери пътя си в живота и в любовта.
Кралицата замълча, за да прецени въздействието на думите си. Мадлен остана неподвижна.
— Сега ще Ви задам няколко прости въпроса, на които трябва да отговаряте само с „да“ или „не“, с нищо друго. Не искам да чувам оправдания и обяснения. И ми спестете, за Бога, вайканията и любовните си трепета. Ако дори за момент заподозра, че лъжете, отговорите ще бъдат изтръгната от Вас чрез изтезания. И бъдете сигурна, Мадлен, че за мен Вие сте така прозрачна и ясна, колкото най-мръсната уличница. Разбрахте ли ме, госпожице?
— Да, мадам.
— Мен гледай, мърло! — Катерина подхвана брадичката на Мадлен и се взря в очите й. Мадлен удържа на погледа й и кралицата отново я пусна.
— Участвали ли сте в заговора срещу краля и мен? — попил а Катерина.
— Не, мадам, никога не бих… — Звучна плесница прекъсна думите й и само с усилията на цялата си воля Мадлен се въздържа да не отвърне на удара.
— Отговаряй каквото те питат, момиченце, не искам празни приказки. Бяхте ли любовница на Конде и преди да дойдете в двореца?
— Не, мадам.
— Обичате ли Луи дьо Конде?
— Да, мадам.
— Обсъждали ли сте някога плановете ми или положението в Париж с Конде?
Мадлен сериозно се замисли.
— И да, и не, мадам.
— Разяснете отговора си!
— Луи… искам да кажа принцът на Конде ясно заяви, че няма да обсъжда войната, за да не Ви изменя неволно. Колкото до положението в Париж — не съм разкривала нищо, а принцът на Конде само каза, че градът ще остане под обсада, въпреки че… — Мадлен се поколеба. Но сега беше моментът да покаже на кралицата, че е искрена, и тя продължи —…въпреки че част от войската му ще бъде изпратена в Понтоаз, може би дори начело със самия него.
Катерина, която през цялото време внимателно изучаваше Мадлен, въздъхна облекчено. Чертите на лицето й омекнаха и устните й се разтегнаха в усмивка, в която не липсваше доза горчивина. Тя обърна поглед към Шарлот. Триумфалното изражение на придворната й дама беше изчезнало и сега тя изглеждаше замислена.
— Добре направихте, като ме уведомихте, мадмоазел Флавини. Евентуалната измяна би имала фатални последици.
— Но моите мотиви, мадам…
— За това ще говорим по-късно, Шарлот. В момента важното е какво ще правим с мадмоазел Мондидие. — По устните й се разля усмивка. Тя погледна Мадлен. — Казахте, че искате да заслужите прошката ми, нали така, Мадлен?
— Да, госпожо. — Мадлен изпита облекчение. Всичко щеше да се нареди.
— Ще обсъдим въпроса допълнително утре сутрин. А довечера мадмоазел Флавини ще Ви накаже под моето ръководство.
Катерина Медичи отпиваше от виното си, докато се наслаждаваше на гледката на двете жени. Шарлот разхлабваше корсета на Мадлен и го правеше с внимание и жив интерес и скоро Мадлен вече стоеше пред кралицата гола. Опитваше се да прикрие голотата си с ръце. Катерина я изучаваше.
— Свалете си ръцете. Ще погледнете срама си в очите и ще разберете точно колко унизително е положението, в което се намирате. Шарлот, донесете въжетата и тънката гладка пръчка. Добре знаете къде да ги намерите.
Докато Шарлот го направи, никой не проговори. Катерина изучаваше Мадлен, която очакваше наказанието си със смущаващо спокойствие. Кралицата беше впечатлена. Много жени на нейно място биха хленчили и разкрили страха си. Но не и Мадлен. Е, все едно, болката скоро щеше да я пречупи.
Шарлот откри това, което търсеше, и скоро Мадлен стоеше привързана за една от подпорите на леглото с ръце, вдигнати толкова високо над главата си, че трябваше да стои на пръсти.
— Шарлот, Вие добре знаете какво прави тази пръчка. Интензивността и продължителността на болката заличават всичко останало. Запознайте Мадлен с тайните й и не я щадете. Удряйте я по цялото тяло, дори и по най-нежните и чувствителни места, и толкова често, че болката от всеки следващ удар да се припокрива с тази от предишния. Започнете с гърба и задните части, а след това я обърнете, за да получи и предницата й заслуженото.
За Мадлен времето спря. Остана само болката. Никога досега не беше изпитвала толкова силна болка. Но по-лошото идваше след удара. За нейно изумление в секундите след него болката нарастваше до такава степен, че в устата й избиваше горчилка, а стомахът й се обръщаше. Шарлот удряше навсякъде, по гърдите, по гърба, по корема, по бедрата и краката.
В началото Мадлен се опитваше да потиска виковете си. После започна да крещи, а накрая — да плаче и да моли за милост. Искаше й се да изгуби съзнание. Но тялото оставаше неумолимо будно и явно можеше да понесе повече, отколкото духът й. Най-сетне, след много, много удари съзнанието й се предаде, отпорът му изчезна и тя понасяше ударите вяло, сякаш болката беше постоянното и естественото й състояние.