Джъстис

— Точно така. Извинявай. Много съм уморен. От оперативната група искаха да качат нашата жена на частен самолет и да я изпратят до нас, но аз им казах, че това ще отнеме твърде много време. Тогава поискаха хеликоптера ни от Хоумленд. Ти имаш един в Резервата.

Джъстис се намръщи.

— Защо не са я откарали с техния? Да не би да е на ремонт? Знам, че имат един. Лично трябваше да се боря, за да получат финансиране за него.

— Не, наред е. Но по време на освобождаването, един от работната група е бил прострелян. С техния хеликоптер са откарали пострадалия си колега до най-близкия травматологичен център, който се намира почти на деветдесет и шест километра от мястото на акцията.

— Един от тях е бил прострелян? Колко зле е мъжът? Ще оживее ли?

— Не е бил мъж. Била е женската представителка в екипа. Именно затова и нашата е толкова травмирана. Когато са простреляли онази жена, нашата е останала сама с много човешки мъже около себе си.

Сърцето на Джъстис спря. Знаеше, че Джеси е единствената жена, която работи с оперативната група.

— Какво се е случило?

— Тим Оберто смята, че целта е била жената-подарък. Снайперист се е опитал да я убие, но вместо това е улучил човешката жена. Не знам колко е сериозно, но трябва да е доста зле, щом като с хеликоптера са транспортирали нея, вместо да превозят нашата.

— Простреляли са Джеси Дюпре?

— Не знам името й — поколеба се Брас.

— Дай ми веднага номера на Тим Оберто — изръмжа Джъстис.

— Ъъъ, готов ли си да го запишеш?

— Задръж! — Джъстис скочи от леглото и излезе на бегом от спалнята. Намери химикалка и грабна от бюрото първата попаднала му папка. — Давай — и записа номера. — Брас, прави онова, което мислиш, че е най-добро. Не е нужно първо да ме питаш. Доведете нашата жена у дома, независимо с какво е свързано това, и се погрижете за нея. — Джъстис затвори и набра номера на Тим Оберто.

Вдигнаха му след четвъртия сигнал.

— Тим Оберто — мъжът въздъхна.

— Джъстис се обажда. Току-що научих новината. Джеси Дюпре ли е пострадалата?

— Да.

Джъстис искаше да изреве от чиста ярост.

— Жива ли е?

— В момента я обработват в една от травматологичните зали. — Тим си пое дълбоко дъх. — Не знам какво е състоянието й.

— Била е простреляна? — Джъстис трепереше.

— Да. В задната част на главата. Изглеждаше зле. — Гласът му се прекърши. — Снайперист се опита да убие жената-подарък, но Джеси застана на пътя му. Тя се хвърли върху вашата жена и я покри с тялото си. Простреляна е на три места — два куршума са попаднали в жилетката, но третият я е уцелил.

— Къде са били твоите мъже? — изрева Джъстис. — Тя е само представител. Трябвало е да се появи, когато всичко е обезопасено.

— Не ми крещи — извика Тим. — Бяхме прочистили района, преди да разрешим на Джеси да изведе жената навън. Беше снайперист. Бяхме приковани долу, докато се справят с него. Обичам това момиче като моя дъщеря. Аз бях този, който я вдигна от другата жена и я държа в ръцете си, докато пристигне хеликоптерът ни. Нейната кръв е по целите ми дрехи и аз съм този, който ще трябва да уведоми баща й, когато ми кажат, че си е отишла.